„Много мразим селски пръчки и всички дето ми говорят на меко!“, „Господи, дай ми един автомат или слез да си прибереш вересиите!“, „Аз съм капризна, глезена и сърдита, а ти си сдухан!“ - това са най-горните постове от общата стена във Facebook-а ми, за последния половин час днес. А аз, аз съм скапана от работа и напоена с негативизъм. Не, че не си харесвам работата, обожавам я! Мразя това, което се случва във всеки един мой работен ден.
Same shit, different day! Или в превод - сърдити таксиметрови шофьори ме гледат на кръв и революция, защото съм си позволила да си избера по-прекия маршрут. Изнервени клиенти пращат поздрави на майка ми и изпробват издръжливостта на тъпанчето ми. Е, има и хубави дни! Такива, в които само от време на време получавам по някое друго обаждане от оператори на мобилни компании, заплашващи ме, че ако незабавно не погася задълженията си в размер на 12,34 лв., ще ми отнемат и чорапогащниците в гардероба.
Едничката ми радост след такъв работен ден е да се дотътря до вкъщи, да си направя зелена салатка и да си пусна Facebook-а. Щастието обаче, както всички знаем, не се постига толкова лесно! Първо ще се наложи няколко баби със сини коси, да премажат краката ми с пазарските си кошници, после трябва да изчакам маникюрът на касиерката да изсъхне, за да маркира продуктите и накрая накуцвайки да изкача 6 етажа, защото съседките обсъждат рецептите от последното предаване на Гала, докато държат вратата на асансьора.
Стискай зъби, момиче, вижда му се края!
И ето че салатата е готова. Е, марулката е леко изсъхнала, но нищо. Сядам пред монитора, за да си обеля две добри думи с някой и.... удар! „Господи, дай ми един автомат или слез да си прибереш вересиите!“ - поредният изнервен, озверял човечец, чиито крака са смазани от пазарските чанти, а тъпанчетата – заглъхнали от псувни.
Боже, кажи ми, моля те, как се живее и мисли позитивно, когато и въздухът около нас е негативен? Не знам хюман дизайн, фън шуй или каква друга позитивна психология му е майката, но ако след 21.12.2012г. нещо не се промени в този свят, официално заявявам, вдигам си чукалата и се изнасям в пещера. Поне ще е спокойно, тихо и далеч от мобилните оператори. Пък тогава нека е same shit...
