Вече сте на 20 и няколко, може би дори по-близо до 30. И не сте обвързани. Това е ок, но не за всички около нас. Уви, има хора – не само от по-възрастните, но и връстници, които не са успели да се отърват от някакво криворазбрано схващане за какво „трябва“ в този живот и са на категоричното мнение, че ако на 28 все още нямате две деца и съпруг, значи нещо не ви е наред. И тези хора, с техните закостенели нагласи, могат да окажат много неприятен натиск с постоянните си намеци, че не ви „върви в живота“. Знаем как е. Гадно е.
В повечето случаи нещата днес стоят така – не излизам с никого, не защото не мога да намеря с кого да излизам, а защото не мога да намеря този, с когото наистина искам да излизам. Нормално. Но неразбираемо за ограничените и затворени в собствените си светове хора. И ето как все по-настойчиво ви се налага да чувате някакви подмятания, които никога, ама никога вече не искате да чувате. И никога, ама никога не ги казвайте на необвързаните си приятели.
„Наистина трябва да си намериш някого.“
Не. Не трябва. Никой не „трябва“ да си намира някого. Да, може и да искаме половинка в живота си, но истината е, че много често отчаяно търсим другото ни значимо Аз, просто защото не сме щастливи с живота си. Мислим си, че ако си намерим половинка, всичките ни проблеми и нещастие ще изчезнат като с магическа пръчица. Но това не е вярно. Това, което ще се случи, е, че просто ще започнем връзка, която скоро ще стане нещастна. Защото не можеш да изградиш истински щастлива връзка, ако не познал себе си, ако не си обикнал себе си, ако не си си бил самодостатъчен.
„Ако не направиш тези промени, никога няма да намериш някого.“
Ясно е, че хората, които постоянно ни държат сметка дали си имаме гадже или не, смятат, че очевидно имаме някакви кусури и никой не ни иска. Но ако промените, които ви препоръчват семейство и приятели, не отговарят на тези, които сами искате да направите, зарежете ги. Щом не е това, което наистина искате, не си струва времето. Може да слушате всички възможни съвети на света, но докато не решите сами да поемете кормилото, никога няма да се промените. И не става въпрос да направите промяна, за да угодите на някого, а да я направите защото искате и имате нужда. В противен случай никога няма да се гордеете със себе си и да придобиете самочувствието, което ще ви приближи още една крачка до истинската любов.
„Няма да станеш по-млад/а.“
Да, но ставам по-опитна. И мъдра, да се надяваме. Дори и ние, „нещастните необвързани“ знаем, че остаряваме и няма да станем по-млади. Няма нужда някой да ни го напомня. Всяка година, която прекарваме сами, означава една година по-малко време, в което имаме шансът да открием истинска половинка. Но не искаме да броим това време като пропиляно. Защото в крайна сметка времето насаме със себе си и за себе си никога не може да е пропиляно. То може да е подготовка за онази шеметна любов, която ще ни връхлети. Единственото, което правите, казвайки това на необвързан, е да го стресирате и стъпчете. Не помага, напротив. Ако някой истински го е грижа за вас, няма да ви го каже. Няма да ви припомня, че времето тече неумолимо бързо. Но нямаме контрол над него – имаме контрол обаче над самите себе си. И сами избираме дали да имаме лоша връзка или да почакаме, докато пораснем достатъчно за истинска.
