Музикант роден в село Устина, Пловдивско се озовава в Норвегия. На мястото където групата има участие, той среща норвежка сервитьорка. В резултат от това запознанство се ражда момче на име Mikhael Paskalev. Някои, може би вече сте чували за него, други тепърва разбират за съществуването му, а трети – не ги интересува. (Третите да си направят резервация в Син Сити). Ние, ще отделим на този интересен индивид няколко реда, защото определено носи необикновена харизма.
Mikhaelе композитор. Композира собствената си музика и няма претенции да е гениален, което го прави още по-чаровен типаж. Първият му албум излезе миналата есен, като две от парчетата обиколиха безброй Фейсбук стени. Jive Babe и I spy са не просто приятни за слушане, а и за гледане. Първото видео е снимано в околността на село Устина. Mikhael обича този край, въпреки, че никога не е живял тук и не говори български. В няколко интервюта, споделя, че всяка година отскача до България и това е любимото му място, където се чувства щастлив.
Та, относно музиката… Докато тук още спорим дали чалгата е за слушане или за гледане, яде ли се, печели се и става ли изобщо за консумация от какъвто и да е род, Mikhael завършва Liverpool Institute for Performing Arts. Той, самият споделя, че не харесва българския поп-фолк, но майка му явно е заклет фен на Азис. Всъщност, тласък на музикалната му кариера дава норвежкото шоу подобно на Мюзик айдъл - Urørt of the year. След като спечели формата, много медии го определиха като следващия супер успешен изпълнител на Норвегия, и в частност The Guardian го сравниха с титаните от A-ha.
Препоръчвам ви, а ако можех щях и да ви заповядам, да гледате двата видеоклипа и да чуете музиката, която прави това момче. Той е на 25 години, т.е на възрастта на връстниците ми и ме кара да се замисля, дали щеше да е също толкова добър, ако беше израснал в „държавата на проститутките”, както се пееше в едно парче на Ъпсурт. Защо победителите в българските реалити музикални реалити формати не преговарят с музикални компании от САЩ и Великобритания? Лично аз, познавам поне няколко души, които са талантливи два пъти колкото него и правят авторска музика в България, но някак си остават незабелязани в сянката на Графа или Преслава!
Имаме бъг в системата, убедена съм... Дори, това ме навежда на мисълта, как слушах протестиращите на орлов мост и пред парламента: НА–ЦИ–О–НА–ЛИ–ЗА–ЦИ–Я! С други думи, ние сме народът, който протестира срещу държавата, но иска всичко да е държавно! Но, толкова относно политиката…
Във видеото на Jive Babe, доста симпатична млада госпожица отвлича Mikhael и подкарвайки една червена жигула с пловдивска регистрация го води към някакъв ромски събор, където той е завързан, а тя танцува около него и го залива с туба бензин, докато всички други се забавляват. Бута го на земята, пъха крака си в устата му, излива още бензин, а всички оставаме с мисълта, че Mikael се е превърнал в пепел. Кадър по кадър, всичко е заснето брилянтно. Лесно, авторско – без топирани коси, изкуствени мигли и бални рокли. Иска ти се да затанцуваш и ти, да си пуснеш парчето в колата и да си представяш, че в багажника си возиш своята жертва.
Не мога да реша, към кой от двата клипа съм пристрастна. „I Spy” може да се превърне в следващата ви любима песен, а видеото крещи „бъди себе си”, „скъсай със задръжките и предразсъдъците”, „разхвърляй и дивей”, докато не се почувстваш достатъчно щастлив.
Денят ви може да е по-различен от всички останали, само ако поискате. Откраднете червена жигула, пуснете си Mikahael Paskalev, отвлечете някого и го затворете в багажника. Какво ще правите с него си е ваша работа. Carpe diem!
Carpe diem е популярен израз на латински от поема на Хораций. В превод означава „грабни момента“, „живей днес“. Carpe означава "вдигам, отскубвам, събирам", но Хорации използва думата като "наслаждавам се, използвам"
