Кой е той
Добромир Банев е български поет, писател и юрист роден през 1969 г. в град Ловеч. Първата му книга „Еднакво различни“ излиза през 2011 г. Следват две книги, издадени в съавторство с поетесата Маргарита Петкова – „Абсурдни времена – 1 и 2“. „Абсурдни времена“ е най-продаваната книга с поезия в България. През 2014 година излиза книгата „В понеделник ще е късно“. През 2015 година негови творби са включени в Антология „Поезия 21 век“ и в други сборници за съвременна българска поезия. В началото на 2016 година излиза книгата „Зад огледалото“, включваща 33 негови стихотворения и 33 от Маргарита Петкова. На 13 февруари тази годин представи най-новата си книга "Аз съм в другото такси".
- Г-н Банев, наскоро представихте новата си книга "Аз съм в другото такси". Как бихте я описал с няколко изречения?
-Любовна книга. Книга, в която всеки ще припознае и себе си. В нея има срещи и раздели, тъга и радост, отчаяние и възторг. Защото любовта е всичко това. Тя ни прави хора. Тя ни кара да продължим напред по пътя.
- Вие сте преди всичко поет, а вашите стихове са предимно за любовта. В този смисъл коя е вашата муза, откъде черпите вдъхновение за творбите си?
-Вдъхновението не е буре с вино или каца с мед. Не можеш просто да се присягаш, за да напълниш чашата или да си подсладиш живота. То е необянимо. Намира те само точно така, както прави любовта. Любовта избира нас, на нас не ни е даден подобен избор. Не харесвам думата „муза“, защото тя навява асоциация за нещо обективно, а не е. Пиша, когато имам какво да кажа – без значение на часа от денонощието, без значение от сезоните. Любовта сама по себе си винаги ще бъде извор на емоции и на думи, с които ще се опитваме да я вкараме в рамка. Макар да осъзнаваме, че това всъщност е невъзможно.
- Каква е българската жена в 21 век?
-Заета и забързана. В голяма степен – преодоляла предразсъдъците на патриархалното статукво. Тя работи много, често на повече от две места, в много отношения е повече мъж от самите мъже. Отглежда децата си усърдно, но определено не се вмества в представата за обикновена домакиня. Българската жена със сигурност може да бъде пример – не само за останалите жени по света, но и за мъжа, с когото споделя живота си.
- Трудно ли е да си поет и писател у нас?
-Да си поет и писател е трудно навсякъде, с много малки изключения. В България със сигурност не е лесно. Тук никой автор не може да се издържа с писане. Затова е по-добре да възприемаме писателската работа като призвание, не като професия. Лично за мен е важно книгите да радват читателя. Прекрасно е усещането да знаеш, че някой се уповава на думите ти, че си важен за някого. Това ме кара да се чувствам полезен.
- Кой е вашият любим писател или поет?
-Те са много, няма смисъл да ги изброявам поименно. Често цитирам Емили Дикинсън, може би тя в голяма степен пробужда сетивата ми за света и ме кара да възприемам живота като едно наистина красиво чудо. Харесвам Яворов. Не мога без книгите на Фицджералд.
- Кое е по-добре: страдание от любов или щастие без любов?
-Няма универсална рецепта. При много хора това е въпрос и на личен избор. Знам единствено, че за да бъдем щастливи, трябва да се освободим от собствените си страхове. Нашите демони не са добре дошли нито на масата на любовта, нито на трапезата на самия живот.
Автор: Деси Боцева
Избрани цитати от Добри Банев:
Единственото нещо, което може да убие любовта, е самата любов.
Говорим и разчитаме в упражненията по стил да достигнем един до друг.
А можеше изобщо да не се срещнем – да се разминем като светулки в тъмното.
Едни живеят, други съществуват. Това, което ни отличава един от друг, е изборът. Всеки от нас избира колко жив иска да бъде.
Истински живи са онези, които допускат грешки и се учат от тях.
Нагонът на Вселената е разрушителен. Тя се разширява от любов към самата себе си. Така се случва и с нас. Въпросът е да осъзнаем, че колкото по-голяма става нашата лична вселена, толкова повече място има и за други хора в нея.
Страхът да бъдем себе си е унищожителен. Прави ни неуверени, а от там – все по-самотни. Самотата трябва да бъде въпрос на избор, а не даденост. Нужна е страст. Ръцете и устните ще довършат всичко останало.
Не любовта, а добротата ще спаси света. Защото добротата е преди всичко любов.
