Кое е онова нещо, което измести вниманието на широката публика (или поне на групата 13-26-годишните) от премиерата на филма „50 нюанса сиво” тези дни?
Кое накара стотици хора, тийнове, не толкова тийнове и майки с тийнове да се редят на опашки в студа, не къде да е, а пред книжарниците? Феномен?!
Безплатни стоки? Не! Емил Конрад и неговата книга ”Нещата, на които не ни учат в училище”.
Кой е Емил? Влогър, или човек, който прави видеа в интернет, в които разказва различни случки от живата действителност, от собствения си опит или други, любопитни за публиката, неща.
Емил не е писател, той е известен в YouTube, Vbox7 и Facebook, именно в мрежата, в интернет пространството, където всеки може да прави каквото си иска.
Ще попитате „Този младеж снима ли се или пише книги?” Ами, и двете!
Не знам с кое е по-добре да се занимава, но бях попаднала на едно проучване как в България тийнейджърите почти не пипват книга, какво да говорим за четенето й.
Ако този човек (Емил, който снима видеа и всеки преоткрива късче от себе си в тях), може да накара 100-200-500 младежи да попрочетат нещо, то значи той е Героят на нашето време. Да, вярно, четивото не е „класическо” от още по-„класически” автор, но пък щом се харесва на децата, нека! Емил, дерзай!
Въпросът е какво се харесва на децата днес? Бива ли всеки да тръгне да пише каквото му хрумне? И да бъдем заливани от море от ненужни книги.
Вярно, на практика, ако имаш възможност – би си позволил, но докъде ще има смисъл твоето дело? До каква ценност ще води „писмото” ти? Каква поука и какво ще съградиш в крехката душа на тийнейджъра, подрастващия, който кали и гради характера си сега?
От друга страна, след като Емил е толкова популярен (над 200 хиляди фена във Facebook, над 133 хиляди абоната в YouTube и над 18 хиляди във VBox7), значи, че бива чут от много хора и те се повлияват от него, има гласност!
А какво по-хубаво от това да бъдеш чут, да бъдеш интересен и значим за група хора. Може да не е автор на тежки романи, но книгата му се търси и купува.
А защо? Дали защото днешната младеж не се задълбочава кой-знае колко в това, което чете и попива? Дали защото днешната младеж е понижила критериите си за това с какво ще пълни ума си?
Не зная отговора, но се радвам, че един младеж на 25 години успя да грабне вниманието на тийновете, да ги отвлече за малко от виртуалният им свят.
Радвам се, че Емил ядоса „тежките автори”, радвам се, че един човек (Емил) прави това, което иска, това, което мечтае и това, което му доставя удоволствие.
А за да се предлага една стока, едно нещо, то зависи от това дали това „нещо”, „някой” се търси.
Явно Емил се търси, явно неговата книга, избутала от рафта „Малкия принц”, може би, е значима за някой и желана много повече.
Явно сме във време, в което Малкият принц ни маха от екрана на Vbox7 и YouTube, русичък не като в книгата, а благодарение на жълта блуза, с която е окичена главата на днешния Малък принц, не отглежда роза, а прави клипове и пише книги.
Няма собствена планета, но поне си има канал в YouTube.
