Естествено е да искаш най-доброто за децата си, но разглезването и угаждането на всичките им прищевки и нужди в действителност може да се окаже доста вредно в дългосрочен план.
Водещ детски психолог изрази безпокойството си за неспособността на родителите от средната класа да казват "не" на тяхното потомство, като казва, че такава липса на дисциплина води до лошо поведение и неспособността на детето да се справи с "реалния свят".
Пишейки за Daily Mail, д-р Аманда Гумер - изследовател-психолог, специализиран в развитието на детето - казва:
"Дивите, непокорни деца все по-често са родени от така наречените родители хеликоптери" - тези, които отделят интензивно, ексклузивно внимание на детето си и поощряват всяка негова прищявка. Това подхранва т.нар. синдром "малък император". "
Тя добавя:
"Тези родители са безмилостно амбициозни относно бъдещето на детето си и не успяват да осъзнаят колко зле действа глезенето и и как изнежването реално никак не ги подготвя за компромисите в реалния живот".
Д-р Гъмър извлича голяма част от опита си от работа с учители в началните училища - много от които твърдят, че поведението на родителите често е "много по-шокиращо" от това на децата. Тя пише:
"Тези деца се борят в класната стая, защото не могат да се справят с това да не са номер едно.Те играят роли, за да се опитат да привлекат вниманието, което са свикнали да получават и да вярват, че им се полага изначално.Още по-лошото е, че тези иначе уважавани родители отказват да поемат отговорност за действията на детето си. "
И добавя:
"Вече не съм изненадана да виждам учители, фрустрирани до сълзи от неблагодарните и дори позорни нагласи на някои ученици - и родителите им. Благодарение на неистовото старание на учителите, по-голямата част от децата накрая се установяват в свят, в който вече не са звездата в своята собствена „Слънчева система”.Но тази ежедневна борба с подрастващите има катастрофални последици за тяхното обучение и развитие. "
Отдавна е известно, че "стимулиращото" родителско поведение намалява способността на детето да бъде независимо, но д-р Гъмър твърди, че освен това може да създаде и агресивно или трудно поведение, което често не се коментира в публичната сфера.
Например, според последните данни на Министерството на образованието броят на изключените деца от училище в Англия се е увеличил повече от два пъти през последните четири години, като всеки ден над 35 деца са отстранени за лошо поведение и една пета от тях са в основно училище.Д-р Гъмър свързва тази тенденция с родителското възпитание, като казва, че "твърде много от тези деца никога не са чували думата" не "да се казва у дома.
Предишни проучвания предполагат, че родителите, които упражняват прекален контрол върху децата си, могат потенциално да им причинят психологическа вреда. Само през миналата година е съобщено, че натиска от училищните задължения и страхът от това, че децата няма да отговорят на очакванията на родителите, са накарали децата да бъдат прекалено самокритични.Психолозите твърдят, че децата с натрапчиви родители са показали и по-високи нива на тревожност, и симптоми на депресия - което е обезпокоително, като се има предвид, че едно изследване установява, че 61% от родителите им са с прекалено високи критерии и притискат децата си.
Директорът на гимназията Уимбълдън - Джейн Лънън коментира проучването, като заявява:
"Ако блокирате усещането за независимост у детето си, то няма да „процъфти” и да се развива. То или ще се бунтува или ще станат прекалено отстъпчиво. Оставете го да бъде себе си! Това не означава, че го обичате по-малко! Така всички ще се чувстват по-добре.”
И така, какъв е изводът? Изследванията и мненията не казват, че трябва да спрете да се грижите за децата си или да проявявате по-малък интерес към ежедневния им живот, но предполага, че трябва да насърчавате независимостта им и, когато е необходимо (и най-важното), никога не трябва да се страхувате да им кажете "не . " Някои неща не могат да бъдат обяснени и осъзнати от децата, затова и да е болезнено, просто кажете НЕ! , когато се налага.
