Как реагирате, когато детето има своите причини за дадена емоционална реакция? Когато въпреки качествата, с които е надарено, не успява да се изрази или да реагира така, както би било най-подходящо в дадена ситуация.
В такива случаи е важно винаги да подхождате с разбиране.
Така, едно дете, дори по-различно, както са различни всички хора, ще отвори своя свят за Вас като родители. Защото се чувства разбрано. Ще Ви позволи да сте и негови приятели.
Така ще възприема по-лесно нещата, на които го учите, ще вниква в разговорите, които водите. Ще става все по-мислещо дете, способно да навлиза по възможно най-добрия начин в живота.
Как може да бъде постигната обаче такава комуникация и възпитание?
Имайте предвид, че децата мислят различно. Затова се стремете да подхождате с повече търпение, дори когато не е най-силното ви качество, на по-възрастен.
Човешкият мозък е разделен на ляво полукълбо (свързано с логиката) и дясно полукълбо (отговорно за емоциите).
При децата много по-развито е дясното полукълбо, затова често емоциите вземат връх и детето не чува разумни аргументи и доводи, с които се опитваме да комуникираме. Дори когато сме наясно, че имаме много умно дете.
Мозъкът също е разделен на горен, отговарящ за духовните и морални принципи и рационалните преценки, и, долен дял, (амигдалата), отговарящ за нашите най-примитивни реакции.
Ако достъпът до по-висшия горен дял на мозъка е блокиран вследствие на силни емоции, човек реагира инстинктивно.
Горният дял на мозъка се развива интензивно по време на детството и юношеството и съзрява след двайсетата година.
Затова родителят трябва да притежава умението да подхожда с разбиране и търпение.
Да научи детето как да преработва емоциите си и да осъзнава случващото се и на логическо ниво.
Да показва на детето как може да замени импулсивните си реакции с разумно осмисляне на случващото се.
Това е много важно житейско умение, което не бива да бъде подценявано.
Най-добре е това качество да започне да се развива още в ранна детска възраст.
Докато е в процес на развитие, детският мозък отразява до голяма степен мозъка на родителя.
Важна задача на родителя е също така да помогне на детето си да интегрира различните части на своята личност, да осъзнае, че то е съвкупност от разнородни качества, характеристики и емоции.
Детето не трябва да се разпознава единствено с определени свои черти или с дадено настроение, а да се учи да разбира, че винаги може промени навиците и това как реагира, да покаже още една черта в характера или умение.
Родителят също трябва да научи детето си как да направи своите спомени, съзнателни и несъзнателни, в полезен жизнен опит.
Ако детето има някакви притеснения, които в директен разговор не съумява да изрази достатъчно добре, не трябва да остане неразбрано, а проблемът да градира, без да е решен.
Има начин родителят да стигне до същината на проблема чрез асоциациите, които детето прави, и да му помогне да промени отношението си към случващото се.
Да развива пълния си умствен и морален капацитет.
Вниквайте в често използваните думи от детето. Питайте го за нещо конкретно по различен начин.
Например не – Как се чувстваш?, а – Какво ти хареса от нещата, с които се занимавахме днес? Така ще разберете кое кара детето да се чувства добре и кое не му е комфортно или го притеснява.
Как мина денят ти днес?, а Разкажи ми нещо, което днес беше много хубаво? Кой от съучениците ти най-много те дразни…
Така ще разберете повече, а и детето Ви ще започне да разговаря с вас все повече, и да усъвършенства своето мислене, наред с емоциите, които изпитва.
