На 14-ти февруари, по стара българска традиция, се чества Трифон Зарезан. Денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите.
Каква обаче е историята на този празник.
Според православната църква, Свети мъченик Трифон е роден около 225г. в село Комсада. Води праведен живот и загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра.
По време на гоненията срещу християните светецът е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.
Житието на Свети Трифон ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания.
Според народни предания в някои части на страната пък той е бил брат на Богородица.
Един ден в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа.
Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци. Той се учудил като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария.
Трифон отново се присмял и твърдял, че не е пиян, та да си отреже носа. За да покаже, , замахнал с косера и клъцнал носа си – откъдето и различните наименования на празника – Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Според етнографи, честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките. Тогава ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в цял свят.
Тракийският бог на плодородието, виното и веселито е познат под името Дионис и се смята, че именно Свети Трифон е негов по – късен „наследник“.
Трифон Зарезан е обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес.
