На организма са му нужни 20 минути след началото на храненето, за да разбере, че вече е сит. Защо е нужно да знаете това? Защото, ако се нахвърлите на обяда си и го излапате за 5 минути, вие все още ще се чувствате гладни, макар да сте погълнали достатъчно количество калории.
Проблемът с преяждането е сложен. Много хора изпитват повишен апетит, когато са подложени на стрес, други пък се тъпчат от скука, трети – по навик. Няма да навлизаме дълбоко в научните обяснения, но ще ви кажем една съвсем проста техника как да различите глада от лакомията.
На въпроса: „Гладен ли си?“, наистина гладният човек моментално отговаря с: „Да!“. Докато този с прекомерен апетит отвръща: „Ммм, зависи…“ или: "Ами може да хапна нещо..." Тоест, да, бих хапнал нещичко, ама не защото съм гладен, ами защото искам да сложа нещо вкусно в устата си. Много важно е да се отървем от навика да преяждаме. Ето няколко насоки как да стане това
Хапвайте, ако наистина сте гладни, а не защото „нещичко ви се яде“.
Не изяждайте останалата храна след вечеря, само защото не можете да й намерите място в хладилника или ви мързи да я приберете.
Спрете автоматично да поглъщате всичко, което има на масата.
Ако ви е скучно, правете упражнения или потанцувайте малко. Не е нужно да търсите нещо за ядене.
Ако сте изложени на голям стрес, първо намерете начин за лек релакс, а после търсете утеха в храната. Запалете си ароматни свещи, отделете си няколко минути за почивка. Пуснете си хубава музика или поговорете с приятел. Това е многократно по-полезно за вас от преяждането.
И още една много сериозна препоръка! Избийте си от главата следните фрази:
„Ще го изям, защото съм дал пари за това.“
„Яж бързо, че закъсняваме.“
„Ако не си изядеш всичко, няма да получиш десерт.“
„Няма значение, че не си гладен, трябва да седнеш и да вечеряш със семейството.“
„Хапни си нещо – ще се почувстваш по-добре.“
„Яж, яж, знаеш ли колко е вкусно!“
„Ще си хапна сега добре, защото не знам дали после ще имам време.“