Знаем, че искате да сте добри родители и да възпитате детето си максимално правилно. Съвременните родители са по-либерални. Те говорят с децата си на теми, които преди десетилетия са били абсолютно табу. И това може да се определи като добър подход, стига думите да са подбрани адекватно и разбираемо. Но има някои неща, които не трябва да се казват на едно малко дете. Иначе може да нанесете сериозни травми върху психиката му. Ето и кои са те.
„Яде достатъчно!”
Разбира се, всеки родител иска детето му да се храни правилно и здравословно. Прекаляването със сладкиши или тестени храни не е най-добрият вариант за него, но не това е начинът да го спрете. Не забравяйте, че то е просто дете. Не разбира нито от калории, нито от метаболизъм. Ако искате да избегнете подобни ситуации, най-добре формирайте хранителния му режим още от малко. Може да му обясните, че ще го заболи коремчето или нещо подобно. Но не му наслагвайте комплекси за килограми.
„Защото аз казах така!”
Тази фраза поставя целия контрол в ръцете ви, което може да ограничи инициативата и увереността в детето ви. Винаги обяснявайте причината за вашите действия и решения, когато то попита: „Защо?“. И нека отказът ви винаги бъде придружен с разбиране към желанието му. Обяснете му, че просто обстоятелствата в момента не го позволяват.
„Ти си най…”
Трудно можете да прикриете гордостта, който изпитвате от постиженията на детето си. Но ако често го окачествявате със степента „най“, със сигурност ще му насадите чувството, че винаги трябва да бъде перфектно, за да не ви разочарова. Разберете, че е много стресиращо винаги да трябва да оправдаваш очакванията на другите. А и провалът в такива случаи е много болезнен и може да му срине самочувствието.
„Забранявам ти да си играеш с…”
Ако имате проблем с родителите на дадено хлапе, не си го изкарвайте на децата. Особено, когато са си добри приятелчета и се забавляват заедно. Най-вероятно детето ви ще спази забраната, но винаги нещо ще го влече натам. А може и да го настроите отрицателно към вас. В случай, че наистина не одобрявате действията и влиянието на другарчето му, бъдете по-тактични. Накарайте детето си само да стигне до извода, че не трябва да дружи с него. Кажете му: „Не смяташ ли, че Жорко се държи лошо с теб?“ или: „Приятелите не се обиждат и не правят така.“.
„Защо не си като сестра си?”
Или брат си… Съперничеството между братя и сестри си е неизбежно. Не трябва да подклаждате страстите обаче. Децата са индивидуални, един е добър в едно, друг в друго. Голяма грешка от ваша страна ще бъде да насаждате комплекси за малоценност по такъв начин. Неправилно е и сравнението с чуждите деца като тях изкарвате по-добри.
