Още си спомням 25 юни 2009 година – вървях по улиците и навсякъде се чуваха песните на Майкъл Джексън. Кралят бе мъртъв! Но аз имах усещането, че той се ражда за нов живот – в сърцата на феновете си. Неговата музика, която звучеше буквално от всякъде, не беше нашето последно сбогом, а начин да покажем, че той никога няма да бъде забравен.
За Майкъл може да се пише много - трудно детство във фамилия с девет деца, тотална трансформация на визията, „Thriller” – най-продаваният албум в историята, рекорд за най-много спечелени награди „Грами” в рамките на една година (1984 г. – бел. ред.), лунната походка, неговите клипове-истории, които са иновация в музикалната индусрия... И това е само малка част от това, което Кралят на попа е дал музикалното изкуство.
За скандалите около личността му и за тайните, в които е забулена кончината му, няма да говоря. Мисля си, че това е без значение, когато става дума за хората, които оставят ярки следи след себе си. А Майкъл бе точно от тези личности! Затова реших просто да ви поздравя с песента "Bilie Jean" от най-култовия му албум – „Thriller”. Цели 37 седмици той не слиза от челната позиция в музикалните класации и този рекорд все още не е счупен. От там нататък се ражда „Джаксън-манията”.
Тя е жива и днес – две години след смъртта на Майкъл Джексън, и най-голямото доказателство за това е проектът „Behind the Mask Project”.
Така, че единственото, което мога да кажа за Майкъл Джексън е - Кралят е жив, защото големите хора не умират!
