Ето защо винаги ме е било „страх” от тази цифра!
Не, че съм си мислела, че веднага щом духна 30-тата свещичка и светът ще свърши, но някак си тогава животът придобива по-различни измерения. Или поне аз така си мисля, защото, признавам си без бой – аз все още не съм прекрачила тази граница.
Винаги съм смятала обаче, че докато още сме на 20, всякакви щуротии са ни напълно позволени. Навършим ли 30 обаче, значи вече е настъпил момента да погледням по-сериозно на живота! И ако питате, обществото – след тази възраст е препоръчително да вече имаш сериозна кариера, по възможност тлъста сума в банковата сметка, поколение...
Е, как да не го удари кризата човек, когато очакванията му са толкова високи? А и, както вече споменах, аз още съм в разцвета на 20-те, но пък си имам доста приятели над 30, които нямат намерение да дондуркат бебета и все още търсят своя път в живота! Нима това ги прави провалени?! Не мисля! Само, че изискванията на съвременния свят ги притискат и повярвайте ми, това не е само мое мнение.
Според едно изследване се оказва, че над половината от хората, родени през 80-те години на миналия век, започват да си задават въпроса „Какво се случва с живота ми?”. И което е още по-тревожно – 20 годишните се чувстват по-несигурни и обременени с проблеми, отколкото хората на 40. А именно това са годините, които традиционно се свързват с кризата на средната възраст.
Специалистите обясняват това с годините на изплащане на кредити, опитите да се сдобиеш с жилище и да си намериш подходящата работа. Всички тези фактори водят до депресивно състояние още на 30-годишна възраст.
И какъв е изводът? Нас ако питате Боби Макферин си го е казал – Don’t worry be happy!
