Грейс Патриша Кели (Grace Patricia Kelly) е известна американска филмова актриса, която през 1956 г., след брака си с Рение III, става принцеса на Монако.
Била е една невероятно чаровна и омагьосваща жена, оставила ярка следа, когато се заговори за принцеси.
Нейното детство е било безгрижно. Ражда се в заможно семейство през 1929 г., а първата си роля изиграва едва на 12 години.
Учи в академия за драматични изкуства и не минава много време, за да се превърне в търсена, фотографирана и желана дама.
Тогава Холивуд проявява голям интерес към младата и чаровна актриса. Следват предложения за договори, незабравими роли.
Омайната Кели получава и „Оскар“ за най-добра женска роля.
Тогава блясва с тоалет, признат за най-добрия, откакто съществува церемонията на академичните награди – синя рокля от драпиран атлаз. Тоалетът е дизайнерско творение на Едит Хед.
След получаване на статуетката, Грейс била поканена да оглави американската делегация на фестивала в Кан.
Там се запознава с принца на Монако, за който не след дълго се омъжва. От любовта си имат три прекрасни деца – две момичета и престолонаследника на Монако – Албер.
И като принцеса Грейс се радва на уважение и много успехи. Заема се с благотворителност.
Умира през 1981 година в автомобилна катастрофа. Издъхва в скута на своята дъщеричка, която успява да оцелее след ужасния инцидент.
Грейс продължава да живее в сърцата и мислите на силно обичащите я нейни близки.
Оставя следа и в много области, снимала се е във филми на Алфред Хичкок, партнирала е на Франк Синатра, Бинг Кросби, Кларк Гейбъл, Гари Купър.
Франк Синатра казва за нея: "Беше истинска принцеса още от самото си раждане".
Хората понякога я описват като студена и дистанцирана, но тя беше пълна с ентусиазъм и много любопитна към живота, който откриваше, казва домашната й помощница.
Една прекрасна жена, успяла да изрази в живота си детските мечти на повечето момиченца по света – първо постига големи успехи в кариерата, а после се омъжва щастливо за истински принц.
Невероятна дама, която дори и отдала се на съпружески живот, продължава да е символ на красота и стил.
За най-красивата на всички времена е считана сватбената й рокля, която Хелън Роуз сътворява с изчистен и изключително елегантен дизайн, изработена от брюкселска дантела, допълнена от дълъг воал.
В крак с модните тенденции на своето време, Грейс Кели често си подбирала дрехи с яка, която правилно рамкирала красивото й лице. Появявала се под обективите с най-различни колани, които подчертавали тънката й талия.
Получавайки званието „принцеса на Монако", Грейс започва да се облича по-скромно. Любими и стават жилетките, които носи увити около раменете, костюмите на Chanel и двуредни палта.
От аксесоарите на принцесата остават запомнени женствените й перлени украшения, шаловете, които носи както на врата, така и на главата, ръкавици и слънчеви очила, които превръщат образа й в особено загадъчен и елегантен.
Харесвала е синьото, меките пастелни нюанси или наситените тъмни цветове за своите облекла.
Кели понякога е предпочитала casual визията на блуза в съчетание с перфектно седящи панталони, дънки или пола тип молив.
Но дори и в по-обикновени облекла, е успявала да изглжда прекрасно, винаги носейки елегантни аксесоари.
През 50-те години актрисата си имала любима, непрестанно носена елегантна чанта от един и същ модел на френската модна къща Hermes. И Грейс толкова много популяризира въпросната чанта, че в нейна чест модната къща кръщава същия този модел „Kelly".
Във филма „Прозорец към двора" героинята на Грейс Кели заявява, че никога не се появява в един и същи образ два пъти.
Но винаги пазеща визията за своя стил и специфична елегантност. За нея практически не съществували модни предели и тя била в състояние да си купува достатъчно скъпи и качествени облекла, които да се носят отново и отново, перфектно съчетани и изящно стоящи в гардероба й.
А думите на очарователната модна икона, са незабравими и до днес!
"Естествената роля на жената е да бъде стълб на семейството."
"Еманципацията на жените доведе до загуба на тайнствеността и мистерията на жената."
"Не обичам крещенето и караниците, аз просто не умея да се карам."
"Другите жени гледаха на мен като на съперница. Това ме мъчеше много."
