Имам една приятелка, за която с ръка на сърцето мога да кажа, че това е един от най-слънчевите и лъчезарните хора, които познавам. Ако човек я види, без да я познава, никога не може да каже, че тази жена е страшно отдадена на работата си. Тя просто изглежда толкова безгрижна и щастлива, че никой не би си и помислил, че тя заема отговорен пост в престижна фирма. Знаете, че колкото по-висока е длъжността, толкова по-голямо е напрежението около нея. А представете си какво се случва, ако към това прибавим и едно новородено дете?! Лудницата е пълна!
Ето защо решението на моята приятелка да не си взима майчинство, след като роди, тотално ме изуми. Обаче тя го направи! Голямото събитие трябваше да се случи със секцио и затова беше насрочено за петък вечерта. Следобед на същия ден колегите на приятелката ми получиха имейл, в който пишеше нещо от типа на: „Тази вечер ще раждам и няма да мога да отговоря на писмата ви, но ще взема лаптопа си със себе си за всеки случай, ако има нещо важно. А иначе в понеделник съм на линия!”.
Е, и тя наистина беше на линия! Малката й принцеса беше поверена на грижите на баба, а малко по-късно и на тези в детската ясла. А стане ли следобед, тя правеше компания на майка си в... офиса. „Толкова е тиха и послушна, че хората, с които се срещам дори не разбират, че е тук!” – смееше се приятелката ми, а аз я гледах с един такъв, меко казано, учуден поглед. Ние сме свикнали да си мислим, че подобно поведение по западен образец не е нормално. Обаче приятелката ми нямаше никакви проблеми със следродилната депресия, а дъщеря й се превърна в едно прекрасно жизнерадостно дете!
Вярно, че тя по природа си е весел човек, но се оказва, че и изборът, който е направила, също е изиграл важна роля за психическото й състояние. Едно ново проучване, направено сред 1600 омъжени жени в САЩ, доказва, че работещите майки страдат по-рядко от депресия в сравнение с жените, които са решили да си останат вкъщи.
Пак според него обаче дамите, които са избрали пътя на работохолиците, не могат да кажат, че са напълно щастливи. Постоянните компромиси между кариерата и семейния живот, които им се налага да правят, също ги измъчват.
В крайна сметка няма как една майка да не се почувства виновна, че не отделя цялото си внимание на своето дете. Приятелката ми също се поддаде на това чувство и реши, че втората година от майчинството си ще посвети само на дъщеря си. Обаче не мина много време и тя започна да се оплаква, че й е скучно и не се чувства пълноценна.
Е, в крайна сметка истината може би е някъде по средата! Експертите също са на мнение, че най-правилното, но и най-трудно за постигане, е успешното съчетаване на кариерата и семейния живот.
Аз мога само да кажа, че откакто приятелката ми отново е на работа, тя отново е онзи лъчезарен човек!
