Смущенията в храненето пораждат сериозни физически и умствени рискове за здравето. Те често засягат млади и зрели жени, като не е изключено и мъже да развият някое от описаните по-долу хранителни разстройства. Образованието, знанието, подкрепата и събирането на информация са съществено важни при диагностицирането и лекуването на едно хранително смущение.
1. Анорексия.
Хората, които умишлено се подлагат на гладуване страдат от хранително разстройство, наречено анорексия. Смущението, което обикновено започва при млади хора около периода на пубертета се състои в огромна загуба на тегло – поне с 15 % под нормалното за човек. Много хора с това разстройство изглеждат изпити, но са убедени, че са с наднормено тегло. Понякога е нужно да се хоспитализират, за да не умрат от глад.
Дебора развива анорексия на 16 години. Като доста срамежлива и ученолюбива тинейджърка, тя се стараела да угоди на всички. Имала привлекателно излъчване, но била леко закръглена. Като много тинейджърки, и тя се интересувала от момчета, но смятала, че не е достатъчно хубава, за да привлече вниманието им. Когато баща й се пошегувал, че никой няма да я покани на среща, тя го приема на сериозно и не просто отслабва, а се подлага на безмилостна диета – отказвайки да приеме, че е достатъчно слаба, дори и когато теглото й пада под нормалното.
Скоро след като килограмите на Дебора започват да се топят, нейният менструален цикъл спира. Постепенно анорексията стяга своята хватка и тя става обсебена от диети и храни и придобива странни ритуали при хранене. Всеки ден претегля цялата храна, която ще да изяде, като я нарязва на миниатюрни парчета и измерва с точност течностите. След това поставя дневната си порция в малки контейнери и ги подрежда в равни редици. Освен това тренира усилено, дори и след като е вече с отслабени сили и изтощена. Никога не ползвала асансьор, вместо това се качвала по стълбите. Никой не бил в състояние да убеди Дебора, че е в опастност. Накрая, лекарят й настоява да бъде хоспитализирана и внимателно наблюдавана, за да се излекува болестта й. Докато е в болницата, тя тайно продължава упражненията си в банята, правейки изтощителни серии от клекове и коремни преси. Необходими са няколко хоспитализации и огромна индивидуална и семейна терапия, за да успее Дебора да се изправи пред проблемите си и да ги разреши.
Случаят на Дебора не е единичен. Характерно за хората, които срадат от анорексия, е че гладуват, въпреки че страдат от ужасни пристъпи на глад. Един от най-плашещите аспекти на това смущение е това, че страдащите от него продължават да смятат, че са с наднормено тегло, дори и когато са само кожа и кости. По неизвестни все още причини, те започват да се ужасяват от напълняване.
Храната и теглото се превръщат в мания. При някои, старанието се проявява в странни ритуали при хранене и отказ да се хранят пред други хора. Не е необичайно за хора с анорексия, да събират рецепти и да приготвят пищни пиршества за роднини и приятели, но без самите те да участват в угощението. Като Дебора, те се подлагат на строги серии от упражнения, за да отслабнат. Загубата на менструален цикъл е често срещана при жени с анорексия, а мъжете, страдащи от това разстройство често стават импотентни.
2. Булимия.
Хората, страдащи от булимия поглъщат огромни количества храна и след това освобождават тялото си от излишните калории чрез повръщане, злоупотребяване с разхлабителни или диоретици, правене на клизми или вманиачено трениране. Някои използват комбинация от всички тези форми на прочистване. Тъй като много от тях „се тъпчат и прочистват” тайно и поддържат сравнително нормално тегло, често успяват да скрият проблемът си от околните с години.
Лиса се разболява от булимия на 18. Както и Дебора, странното й поведение при хранене започва когато се подлага на диета. Тя също гладува и тренира, за да отслабне, но за разлика от Дебора, редовно поглъща огромни количества храна и поддържа нормалното си тегло като предизвиква повръщане. Лиса често се чувства като емоционално буре с барут – ядосана, уплашена и депресирана. Понеже е неспособна да разбере собственото си поведение, тя си мисли, че и никой друг няма да успее. Чувства се изолирана и самотна. Типично, когато нещата не вървят добре, тя ги превъзмогва с неконтролируемо желание за сладко. Често се тъпче с килограми бонбони и кейкове без да спре докато не се изтощи или почувства жестоки болки. След това, обзета от вина и отвращение, се насилва да повърне.
Хранителните й навици така я поглъщат, че ги крие в тайна докато не прави опит за самоубийство, депресирана от нарастващите си проблеми. За щастие, не успява. Докато се възстановява в болницата, е пренасочена към клиника за хранителни смущения, където участва в групови терапии. Така получава необходимите медикаменти за лечението на болестта си и разбирането и подкрепата, от които така отчаяно се нуждае, от хора имащи същият проблем.
Може да се окаже трудно за семейство, приятели и дори лекари да разпознаят булимията у някой, когото познават. Много страдащи от това разстройство поддържат тегло около нормалното заради честото си тъпчене и прочистване, което може да варира от един или два пъти седмично до няколко пъти на ден. Тежката диета между тези епизоди е също често срещана. Половината от страдащите от анорексия развиват булимия. Характерно както за анорексията, така и за булимията е, че започват през пубертета. Най-често признаците се проявяват при жени, но могат да будат открити и при мъже. Много страдащи от булимия се срамуват от странните си навици и не търсят помощ преди да достигнат 40 или 50-годинишна възраст. До тогава обаче поведението им при хранене е вече дълбоко вкоренено и по-трудно да се променя.
3. Тъпчене с храна.
Това е болест, която наподобява булимията. Както тя, така и това смущение се характеризират с епизоди на неконтролируемо ядене или тъпчене. То обаче се различава от булимията с това, че страдащите от него не освобождават телата си от излишната храна. Хората с това хранително разстройство смятат, че губят тегло когато ядат. Те поглъщат големи количества храна и не спират докато не се почувстват претъпкани. Обикновено им е по-трудно да отслабнат отколкото хора с други сериозни проблеми с теглото. Тъпченето с храна се среща сред около 2 % от населението – по-често при жените отколкото при мъжете. Наскорошно проучване открива, че това хранително смущение се проявява сред около 30 % от участниците в медицинско наблюдавани програми за контролиране на теглото.
