Колко пъти си препрочитал онези безумни цитати за промяната, за постигането на съвършенство? Време е да спрем да промиваме мозъците си с нечии „мъдрости за живота“. Защото нито ти, нито аз, нито враговете ти, нито приятелите ти, нито родителите ти, нито децата ти, нито бившите ти, нито настоящите ти ще станат точно такива, каквито на теб ти се иска! Ние сме си ние – несъвършени, но неповторими!
Текстът по-долу е написан в отговор на въпроса на едно 15-годишно момиче, за това как човек може да се подготви за пълноценен живот.
„Аз съм си аз.
В целия свят няма друг човек, който да е точно като мен. Има хора, при които някои части на тялото или страни на характера са еднакви или подобни на моите, но като цяло никой не прилича напълно на мен. Ето защо всичко, което правя, е неповторимо мое, защото аз самата избирам какво да бъде то.
Притежавам всичко, свързано с мен самата – моето тяло, заедно с всичко, което то прави; ума, включително моите мисли и идеи; очите, включително образите, които те виждат; чувствата, каквито и да са те – гняв, радост, огорчение, любов, разочарование, въодушевление; устата и всички думи, които тя изрича – вежливи, нежни и груби, правилни и неправилни; гласа – силен или тих; всички действия, насочени към другите или към мен самата.
Владея фантазиите, мечтите, надеждите и страховете си. Владея триумфа и успехите, неуспехите и грешките си.
Тъй като владея всичко, което съм, аз мога да опозная най-истинската си същност. По този начин мога да обичам себе си и да установя приятелски отношения с всяка част от мен. Тогава ще стане възможно всичко в мен да заработи за моите собствени интереси.
Зная, че има някои неща у мен, които ме озадачават, и други, които не познавам. Но докато съм приятелка със себе си, аз смело мога да търся решения на загадките и нови пътища, за да опознавам себе си.
Както и да изглеждам и както и да звучат думите ми, каквото и да кажа и направя, каквото и да помисля и да почувствам в даден момент, това съм си аз. Това е истината и тя показва къде съм в този миг от времето.
Когато по-късно погледна назад, за да преценя как съм изглеждала или как са звучали думите ми, какво съм казала или направила, и какво съм помислила или почувствала, може да се окаже, че някои части от мен не са действали по подходящ начин. Мога да отхвърля онова, което е несполучливо, и да измисля нещо ново на негово място, както и да запазя друго, което се е оказало подходящо. Виждам, чувам, усещам, мисля, говоря и действам разумно. Имам необходимите инструменти, за да оцелея, да общувам с другите хора, да върша полезни неща, да внасям благоразумие и порядък в света на хората и в нещата извън мен.
Аз притежавам себе си и, следователно, мога да управлявам живота си.
Аз съм си аз и се чувствам много добре."
Вирджиния Сетайър
