Замислих се за бебешките партита. Или по-точно за липсата им у нас.
Странно е. Защото, каквото и да си говорим, на нас, българите, да заимстваме идеи и особено празници от Европата и Америката ни е нещо като хоби. Така се сдобихме с Хелоуин, със Свети Валентин… Е, как така сме пропуснали бебешките партита?
Сигурно сега си казвате: „Голяма работа!”?! Ами, всъщност не е малка. Защото това е един много добър пример, за да се онагледи един голям проблем на нашето общество – страх ни е от щастието. Треперим над него като над фина порцеланова кукла, която всеки момент може да се счупи на малки парченца.
Колко пъти сте изричали думите: „Няма да говоря за плановете си, за да не се обърка нещо.”? Доста, нали? Същото то е и с бебешките партита. На запад майката събира най-близките си приятелки, за да отпразнуват заедно предстоящото раждане на детето й. А на него всички й подаряват подаръци за бебчето. Нищо че то още не е родено.
А какво правим в България? Не смееш да поздравиш бъдещата майка преди раждането, за да не извикаш Дявола. Бебешките партита са немислими, пак за да не се предизвикат злите сили. А в деня на раждането, бащата обикаля магазините като луд за памперси, дрешки и какво ли още не. Защото преди раждането не се купува нищо за детето. Да не би да се случи нещо лошо!
Вместо да обречем едно прекрасно събитие на щастие, ние се крием от радостта и не си позволяваме да го изживеем пълноценно. И ние не сме виновни за това. Или поне не съвсем. Този вид песимизъм е заложен в нашата народопсихология. И все пак, ние сме тези, които могат да променят това си мислене. Само ние.
В „Декларацията за независимостта” на Томас Джеферсън се говори за правото ни на живот, свобода и преследване на щастието… Преследване? Може би щастието наистина трябва да се преследва! Преди това обаче трябва да спрем да се страхуваме от него и да повярваме в него. Защото както гласи законът на привличането – положителното привлича положително, отрицателното – отрицателно. Просто е, нали?
