Колкото и различни да са хората – в характерите, в развитието, което имат, в стандарта на живот, в целите, има нещо, от което предимно произлиза неспособността да изградят взаимоотношения и да са без половинка.
И това е нагласата, мотивацията, произлизаща от тях.
Ето какви са тогава някои от причините.
1. Статут „Нямаш половинка“
Ако даден човек няма половинка и афишира прекалено това, достигайки до момента, в който постоянно подчертавайки това, го превръща във факт, който приема за устойчиво състояние.
Имате ли склонността да го натяквате, или да го размахвате като сламката, за която се държите, то това се превръща в един момент във ваш статут, но и преминава категорично в нещо като подсъзнателна потребност и намерение.
И докато говорите как си нямате половинка, но търсите такава, или го раздавате прекалено тип „не ми пука”, ще се случи нещо, то това ви съзнание отстъпва пред вече подсъзнателната ви примиреност и дори отрицание на съзнателното търсене.
Така енергията, която излъчвате ви казва стоп на търсенето и пречи да срещнете и завържете желаните познанства. Те обаче остават само като познанства, защото прекалено сте експонирали статута на необвързани. И продължавате все по този начин.
Няма нищо лошо да сте реалисти и да демонстрирате за какво става въпрос, но да не преминете момента, в който превръщате това в хроничен навик и прекалена показност.
2. Страхове, които представяте като предимства
Е, всеки се опитва да преодолява свои несъвършенства, или осъзнати недостатъчни качества. Въпросът е да не изгубите нишката да сте уравновесен реалист с пътя към високопарни изказвания, а излъчването ви да говори друго. Докато вмятате шеги, с подчертано превъзходство, усмивката, въпреки гръмкия смях, да стои изкуствено, а очите да излъчват празнота, вместо сила и много чар.
Гордост и предразсъдъци
Разкрепостено поведение, а всъщност пълни с гордост и предразсъдъци. Това ви отдалечава от вашата желана половинка.
Половинка? А, как всъщност си я представях…
Ако се замислите, и, осъзнаете, че чувството, че сте без половинка, далеч е изпреварило изобщо представата ви за човек до вас… Наистина сте минали граници, които всъщност са ви заприщили в собствения капан на стремежа към „Ти си уау, но какво пък, без половинка. Ами сега да го мислиш ли… Имаш по-важна задача, да изглеждаш УАУ и да се правиш на непукист или на интересен субект”.
Така обаче обектът на евентуалната половинка няма да спре до вас, а към някой, който УАУ го разсмива и не си го лепва на челото. Всъщност истинската енергия си личи, под каквото и да бъде прикрита. Надушва се.
Добре ти е така, какво пък. Имаш приоритети далеч пред вече избледнялата идея за половинка, но хъс за пред другите, че няма проблем и половинката размита за теб.
Всеки има приоритети, но и е добре да ги осъзнава и да знае в каква наистина ситуация е. Не да се плеснеш по челото, как си вече с изграден модел на някакво привидно раздвижено поведение, но отвътре да не извира потребност за човек до теб.
Тогава всеки приоритет бързо се нарежда до следващия, защото емоционална потребност към това да имаш половинка не пречи.
Вижте още:
Дразнещи за мъжа женски навици
4 неща, с които го очароваш
