Колко пъти само сте се улавяли, че се изчервявате, притеснявате се и се криете в "черупката" си за разни неща? Нека си говорим напълно откровено – много, много често се чувстваме засрамени за неща, които не би трябвало по никакъв начин да ни засрамват, тревожат или да приемаме твърде лично.
Грешките ни
Не се ли научихме, че на този свят няма нищо съвършено? Дори природата няма това могъщество – цветята са най-близко до съвършенството, но и те увяхват, нали. Човекът също не е съвършен и е склонен да прави грешки – от тях се учи най-много.
В живота ни няма как да не се сблъскаме с хора, които ще бъдат над нас, шефът ни, например, а дори и колеги, които няма да са доволни от нещо, което сме направили. Не си докарвайте инфаркт, а се замислете - и шефът ви е човек, и той греши. Ако не може да осъзнае, че служителите му не могат да бъдат по всяко едно време на 100% перфектни, значи по-скоро не го бива много в мениджмънта на хора. Но не само за работата говорим – изпълнявайки различните си социални роли, може, разбира се, да сбъркате някъде. Не се чувствайте засрамени от това, припомнете си, че няма нищо съвършено.
Изборите ни
Като започнем от това каква храна ядете, кой е любимият ви цвят, до това с когото спите и как живеете, абсурдно е да се срамувате от собствения си избор. Дори и когато той е в пълно противоречие с общовалидните норми. Това е уникалното на човека – че никой никога не може да бъде напълно еднакъв с другия. А да си еднакъв не е интересно.
Миналото ни
Ако перифразирам онази популярна фраза за Лас Вегас, ще го кажа така – каквото става в миналото, си остава в миналото! Да, то е било много важно, за да се превърнете в човека, който сте сега, но миналото не ви определя – определя ви единствено и само какъв човек сте тук, сега, точно в този миг. Защото на човека не принадлежи нито миналото, нито бъдещето, а само това, което е точно сега. Защото тогава да оставим тревогите за някакви случки в миналото да ни тормозят?
Да мислим за себе си
Понякога правим неща, просто защото "така трябва" и нагласите в социалната ни група го изискват. А и за да не разочароваме някого. Честно казано, много често се случва хората да стоят в нещастни връзки и бракове, защото се страхуват да останат сами. Но ако трябва да определим един най-ценен урок за живота от всичко, което сме изчели и изписали, то това е огромното значение на това да поставиш себе си на първо място, да обичаш и да се грижиш за себе си и да удовлетвориш най-дълбоките, най-искрените копнежи на сърцето си. Само тогава може да почувстваш цялото щастие на света и да дариш другите със своята хармония и неподправена любов.
Неоправеното ни легло
Или всички битовизми, които не сте могли да свършите. Какво толкова, че този уикенд не успяхте да сложите прахосмукачка? Какво че вече е краят на март и още не сте измили прозорците? Наистина ли сте склонни да затормозявате съзнанието и сърцето си с подобни тревоги, нерви и напрежение? Животът не ни е даден, за да чистим, ремонтираме и такива неща. Правим го, за да ни е удобно. Но по никакъв начин не трябва да се срамувате или да изтезавате себе си с угризения, че снощи сте били прекалено изморени или пък сте се разгорещили твърде много с половинката и сте оставили чиниите неизмити, например.
Вижте още:
Нещата, за които не сме длъжни да даваме обяснения!
Да правиш каквото искаш не е егоистично
