Прочети ги, обмисли ги, преспи, утре ги прочети отново. И помисли дали животът по тези "правила" няма да е по-радостен и лек.
1. Правилото на огледалата
Хората около мен са моите огледала. Те отразяват особеностите на моята собствена личност, които често не осъзнавам. Например, ако някой е груб с мен, то е защото аз го позволявам. Ако отново и отново ми изневеряват, значи имам склонност да се влюбвам в такива мъже.
2. Правилото на избора
Осъзнавам, че всичко, което е в живота ми, е резултат от моя собствен избор. Ако сега общувам със скучни хора, означава ли това, че и аз съм скучен човек? Тези хора не са лоши, те са просто нещастни. Ако се ровя в техните проблеми, значи ми харесва. Така че не мога да имам претенции към никого. Аз съм причината за всичко, което се случва с мен. Аз съм създател на собствената си съдба.
3. Правилото на грешките
Съгласявам се, че мога да сгреша. Хората не са длъжни да се съгласяват с мнението и постъпките ми и да ги считат за правилни. Реалният свят не е черно и бяло, има и светлосиво, мръсно бяло. Аз не съм Идеална, аз съм просто добър човек, който има право да сгреши. Най-важното е да мога да призная грешките си и да ги поправя навреме.
4. Правилото на съответствието
Имам точно това и точно толкова, колкото заслужавам, нито повече, нито по-малко, без значение дали става дума за отношенията с хората, работата или парите. Ако аз не мога да обичам човека, смешно е да изисквам да бъда обичана от него. Моите претенции са безсмислени. Когато реша да се променя, променят се и хората около мен, за по-добро.
5. Правилото на зависимостта
Никой за нищо не ми е длъжен. Аз мога безкористно да помагам на тези, на които мога. И това ме радва. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш силен. За да станеш силен, трябва да вярваш, че можеш. Аз вярвам. Но мога и да казвам "не".
6. Правилото на присъствието
Аз живея тук и сега. Миналото го няма, защото в следващата секунда настъпва настоящето. Няма го и бъдещето, защото още не е дошло. Привързаността към миналото води до депресия, безпокойството за бъдещето поражда тревога. Затова живея в настоящето. И съм щастлива от това.
7. Правилото на оптимизма
Докато критикуваме живота, той минава. Очите виждат, краката ходят, ушите слушат, сърцето работи, душата се радва. Моят фитнес е слънчевото лято, поляната и реката. Докато се движа, докато вятърът гали кожата ми – аз живея. Когато гледам телевизия, лежа на дивана или си говоря с приятели в интернет – живея измислен, нереален живот.
