В 3 сутринта 5,7 по скалата на Рихтер ни събудиха с гръм и трясък както си трябва.
Усетихте земетресението, нали? Няма начин! Почти цялата страна беше разлюляна и принудена да започне деня си доста по-рано от предвиденото. Подобно земетресение с епицентър района на София не се е случвало от близо 100 години. Или 1917-а, за да съм по-точна.
Котаракът ми още гледа облещено и се върти насам, натам, а след като в просънца осъзнах, че не съседите и техния бурен секс са виновни за среднощните ми преживявания, реших да си налея чаша вино и да вляза във… Facebook.
E, не бях единствената – социалната мрежа буквално прегря от емоциите на тези, които също като мен, са се "насладиха" на екстремното преживяване посред нощ.
Ами, смахнато или не – това е положението, пристрастени сме към Face-а и дори в кризисни ситуации първо трябва да си споделим мъката, няколко души да ни я лайкнат и чак след това, спокойни, че всички са разбрали, може и да тръгнем да се спасяваме.
С черния хумор до тук, това все пак е една от хубавите страни на земетресението. Сериозно! Замислете се, с колко хора, които отдавна не бяхте прослушвали, си поговорихте? Аз с доста!
Приятели, кофти нощ беше, няма спор! Важното обаче е, че е всичко е наред – няма жертви, няма сериозни щети и специалистите ни успокояват, че най-страшното вече е минало.
В крайна сметка хубавото на екстремните ситуации е, че лесно можеш да разбереш за кого и за какво ти пука и на кого най-много му пука за теб. А това не е лош старт на деня в крайна сметка!
Добро утро, приятели!
