А някога детството ни беше такова (част 2)

Много е изговорено за черно-бялата фотография - за начина, по който улавя душата и изпълва с необикновена атмосфера кадъра...

Преди време ви показахме част от семейните снимки на скулпторът Ален Лабоал, който открива езика на фотографията и решава, че това е чудесен инструмент за разказване на истории. Като историята на неговото семейство. Една история, изпълнена с енергия и свобода.

Действието се развива на двора, в близката гора или под покрива на малка къща в Югозападна Франция, където фотографът живее заедно с шестте си деца - двама сина, четири дъщери и своята съпруга. Снимките са се получили толкова естествено живи, остроумни, закачливи! Връщат ни към едно недалечно минало, когато повече хора са живеели така близо до природата. Към красотата на живия живот. Тук е заснето детството - изпълнено със смях и приключения.

Децата играят, търкалят се в калта, измислят си най-различни занимания, свободно рискуват и изследват света, който ги заобикаля, започвайки от дома... Сякаш извън времето и малки, и големи заприличват на Тарзан. 

Във всяка от тези снимки има безусловна любов, приемане и внимание към живота във всичките му прекрасности. Елиот сега е на 18г., Оляна - 16; Луна - 14; Мерилин - 12; Дюна - 5, а най-млад е очарователният Нийл - 4 години.

А вие бихте ли споделили част от семейния си албум? Пожелаваме ви в историята на вашето семейство да има толкова живот и радост, колкото във всеки един кадър тук. 

Виж още:

А някога детството ни беше такова (снимки)

Такива бяха почивките на море от детството