Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече. Амин!
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, дали?
Започвам темата така, драги патиланци, защото ние може и да сме деца на прехода и на воюващи идеологии, но каквото и да ни говорят, нашите спомени са безценни... и още живи.
Израснахме без смартфони, без компютърни игри и далеч от манията за Like-величие. Тогава нашите символи бяха други. Нека ги съживим! Поне за малко!
Грамофонните плочи с приказки
Моментите, в които мама и тати ни пускаха грамофона, а ние хипнотизирани от гласовете на плочата и собственото си необятно въображение, се пренасяхме в страната на приказките. Тогава не ни трябваха 3D образи, за да превърнем зеления мокет в детската ни във вълшебно килимче. Нашата фантазия беше нашата крепост.
Списание „Дъга“
Някога комиксите се наричаха „приказки в картинки“, а ние още помним „Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко“, “ Петлето Герчо“, „Ну, погоди“, „Дарко“и „Ян Бибиян“.
Диапрожекционните апарати
Нужен ни беше само един бял чаршаф, закачен за гардероба на баба, загасени лампи и домашното кино започваше. Да, тогава нашият прозорец към света се наричаше "Пионер 1".
Лепенките по вратичката на бюрото
Сигурни сме, че много от вас още пазят избелелите от времето лепенки от банани, дъвки „Турбо“ и какво ли не още, върху вратичките на детското бюро. Никога не бихте ги махнали, нали?
