Помня отлично нощта, в която за първи път чух песен на Depeche Mode. Беше лятото на 1993-та, в общото мазе на входа. Бяхме пригодили това помещение за вечерните си сбирки, когато родителите ни си легнат, а ние имаме нужда от малко натискане и няколко фаса KENT.
По онова време всеки уважаващ себе си квартал, разполагаше с поне едно такова мазе – местен бар. За през седмицата. А иначе по традиция всеки петък и събота, големият купон се вихреше в Младежкия дом.
Дааа, такива бяха някогашните дискотеки! Нямаше прожектори, сепарета, стриптийзьорки, пардон, танцьорки, нямаше дори салфетки за късане. Само музика, презаписана с лошо качество, но с много емоция. Помните тези години, нали?
Тогава, ако някой се блъснеше в другия, означаваше опит за свалка, а не пого. Не се разделяхме на чалгаджии, рокаджии, дъбстепъри, хаусаджии и прочие... Музиката ни обединяваше, влюбваше, сприятеляваше, а не обратното.
Това бяха годините на U2, R.E.M., INXS, Depeche Mode, The Rolling Stones... Музиката, която промени живота ни, която сътвори емоциите ни, която ни помогна да намерим и изразим себе си. Тя се татуира в душите ни... завинаги.
Потръпвам, когато си припомня атмосферата на някогашните дискотеки. Тогава, когато те все още бяха Младежки домове и клубове за духовни оргазми, а не бардаци, в които Елеонора Палавейска и разни други палави дами, демонстрират „духовните си ценности“.
Може да ме обвините, че живея в миналото и сигурно сте прави, ако кажете : “Нищо не продължава вечно, а и промяната движи света.“ Да, така е! Аз знам още по-инспириращи мисли: „Всеки ден е различен от предишния и понякога ни се струва страшно, когато отваряме нова врата. Но ако не се страхуваме от промяната, а вместо това я прегърнем, животът ще бъде приключение и няма да имаме търпение да разберем какво предстои.“
Но имам една молба! С ръка на сърцето кажете, не ви ли потрепва под лъжичката поне малко, когато чуете : “All I ever wanted, аll I ever needed, is here in my arms... “ и у вас нахлуе споменът от дима на цигара KENT и устните на първата ви голяма любов?
П.П. Честит рожден ден, Дейв Геън!
