Най-сетне и аз гледах „Дилъри на време”! Нямаше как – все пак филмът разби класациите!
Не ми хареса обаче. Или по-скоро – стори ми се някак тривиален. Но ме накара да се замисля за едно. „Колко много неща само могат да се направят за един ден!” – реплика, която чух на няколко пъти в лентата. Може би, това беше най-силната идея във филма и нямаше как да не ми направи впечатление.
Наистина – животът е дар и всяка секунда от него е ценна. Не – безценна! Замисляли ли сте се обаче колко много изпускаме понякога заради терзания, свързани с бъдещето? А какво ли би било, ако всичко се случваше на обратно? Дали пък нямаше да живеем по-пълноценно? Кой знае?! Ами... Попаднах на едно предположение в albosh.blog.bg:
„Най-нечестното в живота е как завършва. Искам да кажа, че животът е труден. Заема по-голямата част от времето ти. И какво получаваш накрая? Смърт. Това какво е, някаква премия ли?
Мисля си, че житейският цикъл трябва да бъде обърнат.
Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш.
След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина, всичкото това в първия работен ден.
Работиш 40 години докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията.
После отиваш в начално училище. Ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности. Ставаш малко бебе, влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца плувайки в лукс с централно отопление, спа център, руум сървис при почукване по стената...
... и накрая свършваш като оргазъм!”.
