Не вярвам да има родител, който някога да не е съжалил за нещо, което е направил или не е направил за своето дете. Колкото и да отричаме, пред себе си и пред съседите, всъщност сме прекарали повече безсънни нощи в размишления относно възпитането, отколкото в грижи към малчуганите.
Терзанията ни обикновено идват в един по-късен етап от живота. Тогава, когато нашите наследници вече са избрали или поне набелязали, своя път. Но перфектният родител е химера, защото колкото и да се стараеш, винаги има риск да сбъркаш.
Винаги, винаги има нещо, което бихме променили, ако можехме да отгледаме детето си отново! И по този повод, реших да поздравя всички бъдещи и настоящи родители с един текст на Даян Луманс от книгата „Пилешка супа за душата“.
„Щях най-напред да се погрижа да има самочувствие,а след това дом...
Щях повече да рисувам с пръсти и по-малко да соча с пръст...
Щях да гледам по-малко часа и час по час да си отварям очите...
Щях да ходя повече на екскурзии и повече да пускам хвърчила...
Щях да престана да си играя на сериозна и сериозно да играя...
Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите...
Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля...
Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето...
Щях по-рядко да съм твърда и да утвърждавам по-често...
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата. И да се грижа повече за силата на любовта...“
