Винаги съм смятала, че не хората ни разочароват, а несбъднатите очаквания, които сме имали към тях. Същото важи и за връзките. Няма нищо лошо в надеждата. Но ако смяташ, че някой е длъжен да се държи с теб според собствените ти представи, почти сигурно е, че ще бъдеш наранен. Аз лично, с времето си наложих три правила за поведение, които вярвам, че могат да ни предпазят от самите нас. И реших да ви ги споделя.
Слушам каквото ми казват, не каквото искам да чуя
Сигурно сте чували, че жената не се влюбва в мъжа, а в представата си за него. Точно тази заблуда е склонна да „пресява“ думите на човека отсреща. Той може и да е директен и честен, но ние да не приемем сериозно казаното. Или пък да живеем с мисълта, че ще се промени! Да, това може и да се случи, но определено смятам за грешка, да се осланяме само на тази надежда.
Наслаждавам се на момента тук и сега
Каквото и да съм преживяла в миналото, изобщо не си позволявам да имам предразсъдъци или да сравнявам. Нито пък си мисля, че щом един мъж ме е запознал с родителите си, значи иска да вдигаме сватба. Дълбоко вярвам, че каквото трябва да се случи – ще се случи. Затова и смятам, че трябва да изживяваме хубавите моменти на макс.
Слушам инстинктите си
Не емоциите! А вътрешният глас, който съм сигурна, че никога не лъже. Не, че не се отдавам на чувствата си, напротив, правила съм какви ли не подвизи от любов. Но никога не съм се заблуждавала, че черното е бяло.
Не знам дали „правилата“ ми са адекватни, но знам, че поне при мен действат. Може би и точно затова, когато срещнах истинската си половинка, бях на 100% сигурна, че това е Той. Чувството е неповторимо – виждаш един човек и знаеш, че ще прекараш живота си с него. Без условия и без „Ако…“. А за любовта ще ви кажа едно - не само, че не си отива, ами става все по силна, когато е с точния човек!
Сигурна съм, че тези които обичат истински, знаят за какво говоря. А на останалите – искрено ви пожелавам скоро да разберете…
