Всички знаем, че когато принцът и принцесата се оженили яли, пили и се веселили три дни. Но приказките свършват дотук, защото никой не смее да повдигне завесите над брачното ложе. Какво се случва под юргана, когато добрите обноски срещнат големите илюзии? Ето какво...
Някъде бях чула, че бракът започва с покупки и завършва с любов. Точно тази максима следваха и моите родители. Майка ми е възпитана да вярва, че любовта е за циганите, а баща ми, че с хубава професия всичко се постига. Така свързани от доброто възпитание, те се оженили.
Но когато двама души си партнират в един отбор, нещата не се получават. И двамата се стремяха да създадат дом и да трупат богатства, които да оставят като наследство на децата си. Но някъде между хилядите разходки до бракоразводните адвокати и хотелите, съвсем забравих, че сме семейство.
В началото приемаха с лицемерие недостатъците си, но после нещата излязоха извън контрол. Сякаш само са чакали да пораснем, да се изнесем и да им освободим ринга.
Тогава осъзнах, че семейство не се прави с добро възпитание и общи цели, а с любов. Ако ги няма чувствата, недостатъците на другия ще избодат очите ти, а черният хайвер в хладилника и мебелите от масивен дъб никога няма да прогонят самотата ти.
И двамата бяха самотни, личеше си. Личеше си по честите командировки на баща ми и по десетките плетени на една кука карета на мама.
Когато аз срещнах своя съпруг, родителите ми бяха потресени от искрените ми чувства към него. Майка ми повтаряше: „Любовта няма да те нахрани, само ще замъгли погледа ти и ще те направи слаба.“ Баща ми ме попита какво възпитание и образование има избраникът ми и почти получи удар, когато казах: „Никакво“
Не смеех дори да го държа за ръка пред тях, у нас това се считаше за лоши обноски и простащина.
Сега с мъжът ми живеем на квартира, а първото, което си купихме с общите доходи беше каравана. Нямаме дори мебели от дъб, представяте ли си?! Но ние така се и оженихме, с ясната идея, че ако нещо ще ни притежава, това ще е любовта, а не вещите. Държим само на себе си, не на парите.
Виното, което като дете ме учеха, че е само за гостите, сега го пием двамата, легнали на пясъка пред караваната. И напук ще докажа, че „любовта деца храни“. Защото, приятели, брак се започва с чувства и завършва с покупки. А не обратното! Сега ме извинете, отивам да зачевам деца....с любов!
