Българите правим планове за след 50 години

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
01.00 a.m.

Няма случай, в който да съм посетила баба и тя да не ми е напомнила да си взема завещаното наследство от мазето. Сещате се - тенджери, губери, килими, сервизи, одеяла, покривки и прочие. Милата женица ги е кътала с годините с единствената цел – да ми ги подари, когато се омъжа. Мило, но почти безсмислено!

Как да й кажа, че за нищо на света не бих покрила спалнята си с розов, рошав губер? Нито бих сервирала чай на гостите си върху покривка от пясъчна коприна. Не мога да й го причиня. Ето защо, съдбата на това завещание е повече от ясна – продължава складовия си живот в моето мазе.

Наистина е трогателна загрижеността от страна на нашите родители, но тези вещи обикновено остават да гният в подземията, докато най-накрая мишките не ни отърват от тях. Това е типична черта от българския характер, да мислим и правим планове за след 50 години. Има обаче една умна приказка : „След 50 години я камилата, я камиларят.“

Точно тази наша мания да подсигурим целия си живот и този на децата си, подтикна всички, на които по времето на социализма им бяха дадени държавни жилища, след това да си ги купят. Същото беше и с борбата за земи, ниви и жителства. В крайна сметка, след 20 години, оставихме след себе си нищо повече от една грозна панелка, няколко пустеещи ниви и мазета пълни с боклуци.

Най-лошото е, че за да се сдобият, родителите ни, с тези иманета, са жертвали много. Скандали с роднините за подялбата на земята, лишаване от почивки, за да се купят панелките, изкривени от умора ръце, за да се домъкнат от Сърбия или Турция сервизите. И всичко това, за вещи, които след време никой няма да иска, просто, защото са демоде.

Така и не успях да убедя родителите си, че аз имам нужда от баща и майка, а не от имоти и вещи. Искам те да имат силите да се радват на децата ми, а не да се превръщат в амортизирани и с разклатени нерви старци, които цял живот са се трепали за тоя дето клати гората.

Уви, не ми повярваха! За тях винаги е било грях да прахосваш изкараните си пари за екскурзии и почивки. Да живееш цял живот под наем, им изглеждаше твърде несериозно и безотговорно. Но, по дяволите, така е по цял свят! Хората знаят защо бъхтят и използват всеки уикенд да отскочат до някой курорт. Точно затова и бабите в чужбина не изглеждат като нашенските. Чуждите миришат на скъп парфюм и разполагат с всичките си зъби в устата.

Стремежът да имаш и да оставиш нещо след себе си, превърна нашите родители в измъчени и изтормозени старци, които живеят вкопчени в наследниците си. Но сметките за след 50 години, мили приятели, обикновено излизат криви! Тогава я камилата, я кризата, я... краят на света.

Е, може и да мe обвините в безотговорност, но аз ще живея тук и сега, защото животът е това, което се случва докато си правиш планове.


 

Коментари към "Българите правим планове за след 50 години":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg