В сърцето на жената има място за два типа мъже. Най-общо казано.
Единият я разтреперва само с поглед, подкосява краката й само с едно докосване, а целувките му я пренасят в друга вселена, където са само той и тя. Той е мъжът, който пали страстта в нея, той е мъжът, без който въздухът не е същият, той е мъжът, който я кара да си загуби ума…
Другият… е удобен! Не, че е има нещо лошо в това. Даже напротив. Той е този, който си е загубил ума по нея. Той я обсипва с любов, опитва се да я разбира, да я подкрепя, да й бъде приятел, опора и любовник едновременно. Той просто иска да й даде най-доброто. Това е мъжът, който може да събуди обичта в нея и да, това е мъжът, с когото тя може да прекара целия си живот.
Ако си щастливка, ще срещнеш и двата типа през живота си. Ако си голяма щастливка, ще срещнеш Мъжа, в който има и от двата типа. Но обикновено в жената е изправена пред избор – единият или другият.
И казвам „избор” не случайно. Защото обикновено сами избираме съдбата си и любовта си. И двата типа мъже ги има, въпросът е ти кого искаш да пуснеш в живота си.
Спомням си един епизод на „Сексът и градът”, в който позната на Кари се омъжваше. На сватбата булката й каза на ухо: „Винаги е по-добре да се омъжиш за мъж, който е по-влюбен в теб”.
Факт! Тази теория даже и учените я доказаха. И все пак, не е ли жалко? Ами, ако не се научиш и ти да го обичаш, тогава какво? И на това израстване ли трябва да му се вика или примирение?
Ами… Наречете ме наивна, но аз не искам да се примиря. И не искам да повярвам, че когато си хванеш „слуга” за съпруг, който да задоволява всичките ти капризи, това ще се казва щастие или още по-лошо – любов. Не, не е любов, скука е! И докато не погледнеш на този – другия, като на партньор, ще търсиш разнообразието в нечии други прегръдки.
Но най-лошото е, че едва ли ще откриеш любовта и там. Защото първо трябва да я намериш в себе си. Ако успееш да направиш това, тогава няма да има значение кой тип мъж си избрала, защото ти ще си ти, той ще е той, а заедно ще сте вие…
