Какво е щастието за нас? Пари, коли,хубава работа...По много от всичко материално и тук-там здраве и любов. Жалко, но факт! Съзнанието ни е така промито, че ни кара да се стремим към нещо в действителност толкова близко, гонейки абсурди на далечни разстояния.
Застигаш ти, подминаваш ги и с ужас установяваш, че продължаваш да си нещастен. За жалост, в стремежа си да поправим не допуснати, но внушени или самовнушени грешки, в този дух възпитаваме и децата си.
Но в какво се изразява щастието за едно дете?! В презадоволени капризи, в купища играчки или дрешки? Едва ли! Щастието в повечето случаи е съвсем близо до нас, но ние гледаме в грешната посока. То е до нас, в малкото легълце, в това, което имаме тук и сега.
Като родители си мислим, че правим най-доброто за своите деца, плащайки скъпо образование, добро възпитание, наемайки детегледачки и частни учители. Но уви, детето ни продължава да не е щастливо, също като нас. То е отегчено, капризно и вече нищо не го радва, отново съща като нас.
Не съм психолог, но още преди да се роди дъщеря ми, бях наясно, че не искам да допускам грешките на своите родители. Амбициите са хубаво нещо, но не е когато те правят нещастен, карайки те да се чувстваш виновен, че си провалил нечии мечти.
Сега дъщеря ми порасна, а с нея и усмивката й стана по-голяма. Може и да не стане това, което ми се иска, но по-важното е да има самочувствието на щастлив човек.
Като майка не спестявам критики, но не пестя и от похвали. Защото, скъпи родители, децата ни имат нужда не от последния модел електронна игра, а от нас. Да ги мотивираме да им създаваме себеуважение, да им вдъхваме кураж. Не са съвършени, но нека поне ги научим да бъдат щастливи.
Моето малко момиче често ми повтаря колко много ме обича, вашето също, нали? Но аз ще съм най-гордият родител, ако успея да я науча да обича себе си и това, което прави.
Очакванията ми са големи, надеждите още повече, но не искам някой ден да съм като своите родители и да се питам: „Къде сбърках?“ И ако възпитам дъщеря си на щастие, тя няма да страда никога заради моите лични комплекси. Те няма са нейни и нейните няма да са мой.
Да, искам децата ми да са лекари, но повече искам да са щастливи, защото щастливият човек е добър човек!
