Точно тази вечер отгърнах последната страница на "Нощ в Лисабон". На 22 юни във вече доста далечната 1898 се ражда един от най-великите писатели, които цял свят обича и до ден днешен жадно чете – Ерих Мария Ремарк.
За пръв път прочетох "Нощ в Лисабон" преди доста години, бях "почти" дете. Скоро ми се прииска да я прочета отново. Да потъна в тежката атмосфера на Втората световна война и да усетя лекия полъх на надеждата, с която търсят светлината и смисъла неговите герои, невероятната жажда за живот и примирението, че светът е такъв, какъвто е, но животът ни е даден, за да го живеем. Това е усещането, което ми носят лично на мен вечните търсения на героите, а чрез тях и на един от най-великолепните писатели на 20-ти век. Ерих Мария Ремарк има уникалния талант да разказва по човешки начин простички истории, които обаче вдъхновяват велики идеи и състояния на ума, които водят до големи прозрения. А героините на Ремарк са възхитителни – силни жени, които обичат без условия, без очаквания, обичат силно, но и осъзнават, че всъщност човек е сам в живота си.
Без да съм целяла това, дочетох една от любимите си книги точно на датата, на която е роден великият писател. И съвсем естествено ми се прииска да споделя любими цитати от незабравимия, трогателен, истински Ремарк – вечни думи, които винаги ще докосват най-тънките струни на душата.
"Неприятните спомени имаха и нещо положително: те ни убеждаваха, че сме щастливи, докато само преди секунда сме мислили обратното. Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен."
"Пазех се да попитам какво е било другото. В любовта винаги питаме прекалено и когато се заемем истински да узнаем отговорите, тя скоро свършва."
"Странно е как често избираме всякакви криви пътеки, за да не покажем чувствата си."
"Най-красивият град на света е този, в който сме щастливи."
"Самотата търси другар и не пита кой е. Не знаеш ли това, значи никога не си бил самотен, а сам."
"Защо е тази врява около неща, които в най-добрия случай са само взети за известно време назаем; и защо са тези брътвежи за това дали ги притежаваме повече или по-малко, след като измамната дума „притежавам” означава само: да прегърнем нищото?"
"Когато се разделят, хората винаги говорят фалшиви думи, винаги лъжат, понеже в такъв момент истината се превръща в ненужна жестокост, докарваща им единствено горест и отчаяние, че не са съумели да се сбогуват по друг начин... "
"Какво дете е всъщност той! - помисли тя с нежност. - И как глупаво ревнува. Нима е забравил, че човек сам разбива любовта си и никой друг не може да го направи?"
"Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав."
"Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав."
"Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа."
"Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лекомислен."
"Повърхностни са само хората, които се смятат за дълбокомислени."
"Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее."
Вижте още:
Една разтърсваща история от Ерих Мария Ремарк
5 вечни книги, които се четат на един дъх
