През последните десетина година все повече жени категорично отказват да приемат фамилията на своите съпрузи. Дали причините се крият в еманципацията, или пък в страха от загуба на идентичност? Не знам! Но наистина ли семейното ти щастие се крепи на едно тире?
Един от най-разпространените доводи дамите да запазват моминските си имена е, че не искат да се чувстват нечия вещ. Но, за Бога, това как се чувстваш, го определяш ти самата, а не паспорта ти! Ако махнеш етикета на един шпек салам и напишеш „пастърма“, това ще промени ли вкуса му? Ами ако вместо Полина те бяха кръстили Гинка, по-друг човек ли щеше да бъдеш? Струва ми се, че прекалено на сериозно сме взели имената си.
Искаш да продължиш рода си. Добре! Ти така или иначе ще го продължиш, първо защото си жена и второ, защото родословието ти няма да изчезна с една сменена фамилия. Освен това, не забравяй, че законът си е закон и детето ще носи фамилията на баща си, не твоята. Е, има и такъв вариант, но сигурна ли си, че искаш да се сблъскаш с предразсъдъците на българина относно припознаването на дете?
В крайна сметка, никой не е длъжен да спазва традиции и да се съобразява с порядки. Ако искаш си остани с моминското име, ако искаш слагай тирета, а ако искаш дори смени имената на съпруга си, но е добре да запомниш едно – семейство не се гради с една фамилия и род не изчезва току така! Замисли се дали този твой принцип не е просто поредният ти женски каприз!
