Напоследък забелязвам едни и същи мисли и цитати, споделени от приятелите ми във Facebook. Те проповядват мъдрост, душевен мир, любов и прочие, или по-скоро рекламират розови очила. Не съм съвсем сигурна. На мен това обаче, повече ми прилича на глобална зависимост към нов вид наркотик, наречен „позитивно мислене“. Това била и необходимата трансформация, за да влезем в новото измерение на света.
По телевизията се скъсват да канят всякакви врачки, Рейки Мастери и духовни учители, които ни подготвят за настъпването на 2012-а и ни учат как да изпълним живота си със смисъл, за да издържим на вибрациите.
Но понеже съм жена и то българка, у мен се поражда леко съмнение за конспирация. Добре де, конспирация звучи твърде несериозно, но пак подушвам мирис на пари. Неслучайно всички известни книги на тема позитивно мислене са на американски автори. Америка е страната с най-болни и най-отчуждени хора, живеещи в своя стресов и неестествен свят. Те са ясни, нуждаят се от нещо позитивно, за да оцелеят, но точно от тях ли ще се учим на оптимизъм, любов и душевен мир?! Или казано с други думи, докато хапваме McDonalds, да медитираме?! Моля ви се!
Четейки разни книги, споделени цитати и тем подобни, най-много да изгубим връзка със себе си и най-ценното, което имаме – собствената ни интуиция. И когато си зададем въпрос какво да правим, накъде да поеме, в ума ни се появяват десетки цитати, но не и логична мисъл. В тази книга пишеше това, а в онази друго… ,а резултатът е съмнение, объркване и често - грешен избор. Ето така всъщност губим връзката с единствената сила на този свят, която знае какво е добро за нас, вътрешния ни глас.
Не съм специалист, не мога да отпуша сифон, камо ли чакра, но все ми се струва, че цаката на позитивното мислене, не е в това да създаваш утопичен свят и да отричаш проблемите, а да тренираш гъвкавостта на психиката си. Да успееш да приемеш лошото, но да продължиш да вярваш в доброто. Или казано най-просто – да обичаш живота такъв, какъвто е.
Но ако един ден се събудите, публикувате поредния мъдър цитат на стената си и осъзнаете, че това, което правите, няма особен смисъл, значи сте постигнали целта – Американската мечта!
