Пред нас, мъжете, има два пътя. Най-общо казано.
Единият е да се влюбим. Да погледнем с желание и респект към една жена. Да обичаме с цялото си сърце. Да сме готови да пренебрегнем всичко в името на Любовта. Да бъдем... удобни!
Другият е да не ни е особено грижа за нея. Да се наслаждаваме на неустоимите извивки на тялото й. Да впиваме поглед в предизвикателните й очи. Да сме готви на всичко тя да бъде наша. Да накараме жената да загуби ума си!
Два избора. Един живот. Живот, в който мъжете са лъжци, а жените - кучки. Като са кучки, поне да са нашите. Какво като сме лъжци?! Най-много да напишат поредната песен за нас, лъжците. Забавно е, но както всяко забавление, в определен момент става скучно.
Когато се срещах с нея, тя ми сподели: „Бих могла да се влюбя в теб”. Нее. И ти ли??? Ти имаш връзка, а аз съм един забавен никой. Защо някой трябва да се влюбва в мен?! Трябва ли всяко мое несериозно поведение да се „възнаграждава” с „любов”?! Любов, породена от изгубване на нечий женски разсъдък. Любов, неадекватно зависима от егото на жената. Това ли е любовта?
Всеки може да се влюби във всеки. Факт. Въпрос на подходящо време, подходяща нагласа и статус на сърцето. Ние избираме ли в кого да се влюбим? Всъщност не, не избираме. Въпрос на стечение на обстоятелствата или на предварителна нагласа?! „Той ме обича, значи е балък”. „Той се държи на положение (не му пука особено), значи е интересен”. Жени, един мъж е мъж, само ако жена го признае. А вие кого признавате?
Интересен, че дори и забавен, е изразът: „Истински можеш да оцениш нещо само ако го загубиш”. Забавно, нали? Нека заедно да помислим над този израз: „Човек може да е щастлив, но само ако е готов за това”. Аз помислих. В този текст споделям моето мнение. Мъжете, не искам да говоря за изключенията, може да се движим и по двата пътя. Когато погледнем истински сериозно на една жена, на нас ни трябва време да покажем Мъжа в себе си. Това време може да е една минута или един живот. Това време е пряко зависимо от отношението ви към нас. Един мъж е Мъж само ако жена го признае. Това е... сексизъм!
Сигурен съм, че всяка дама може да ме залее с безброй примери в точно обратният вариант. Всяка жена може да сподели за „бавното самоубийство” на така наречената „сигурна връзка”. Неща, които дори не си помислям да отричам. Споделих ви една мъжка гледна точка. Може пък и да ви е полезна.
Любовта е в нашите сърца. Там са и вярата, и надеждата, но най-голяма е Любовта.
