У нас властва една основна тенденция - да мразим и плюем всичко и всички. Това явление не е от вчера, даже май е време някой да пренапише народопсихологията ни. Уж сме били послушна рая, а вижте ни сега – зли, настървени, опаки и непокорни. Ама само на думи.
Вместо поздрав си хвърляме по една цветна и дълга псувня. Ей, така, за „Добър ден!”. Отричаме всичко, не понасяме никой, всички са ни криви и най-вече България. Колко пъти сте си казвали: „Писна ми от тази скапана държава!“? Много, нали? Не, не е във вас грешката, в държавата е.
Ние никога не сме виновни, причината е в другите. Не сме виновни, че сме бедни, виновни са политиците. Не сме виновни, че ни мързи, виновни са родителите ни. Не сме виновни, че в чужбина ни бъркат за проститутки, виновна е чалга културата. Не са виновни и лекарите, че не ни обръщат достатъчно внимание, виновни са ниските им заплати.
В България дори няма виновни за катастрофите, виновниците всъщност са пътищата. И ако утре техникът ви вземе много пари за поправката на хладилника, но той пак не работи, да знаете – не е виновен техникът, в хладилника ви има нещо сбъркано.
Ако имаше професия „хейтър“, ние, българите, щяхме да сме по-богати и от петролните магнати. Де да можеше обаче да сме също толкова непокорни и на действия! Но не, политиката ни е виновна, затова да се снишим и да изчакаме да отмине бурята.
Но само и единствено ние можем да имаме овче търпение и вълчи гняв едновременно. Затова приятели, майната му на света, да живее Бай Ганьо... Всъщност, майната му и на него! Ние сме хейтъри и така ни харесва.
