Преди време прочетох в една книга, че най-големият ужас за един мъж било обвързването. Това ме накара да се замисля, дали наистина мъжете се страхуват най-много от това и има ли нещо по-голямо?! Отговорите ме изненадаха. За да бъда напълно обективен, се допитах до компетентното мнение на двама мои приятели, известни с честата смяна на половинките си.
Познавам Филип и Николай отдавна. Почти всеки разговор, който съм водил и с двамата, е свързан с поредната жена в живота им, с това как е минала новата им среща, как са се опитали да впечатлят дадения обект на желанията им?
Писах на Филип с въпроса, обвързването ли е най-големият ти ужас и това ли е причината да нямаш сериозна приятелка? Той каза нещо много странно. Най-големият му страх бил жената до него да не го обича. Може би зад многото истории на Филип и образа му на женкар, се крие едно момче, което иска да бъде обичано. Филип допълни, че в много от жените, с които се е запознал, той е видял именно това – невъзможността да го заобичат такъв, какъвто е. Това е попречило нещата да се развият до нещо по-сериозно. Предполагам че ние мъжете сме като децата – не искаме много - някой да ни готви, да ни казва как да се облечем, какво да купим от магазина и най-важното – да ни обича.
Разговорът ми с Николай не беше толкова духовен. Той каза, че най-големият му ужас бил – женската менструация. Да, точно така! В онези няколко дни той забелязвал коренна промяна в приятелките си. Те ставали груби, дистанцирани и с честна смяна на настроенията.
Николай, който винаги е свикнал да води парада във връзките си, се чувствал без власт, контролиран от женските емоции. Това се превърнало в негов голям страх и дори избягвал да звънни на гаджета си през този период от месеца. Може би жените са намерили своето тайно оръжие как да плашат мъжете и да ги подчиняват на емоциите си?
Друг негов страх било запознаването с майката на половинката си. Всеки път се чувствал на тръни, неспособен да проведе нормален разговор. Дори един път говорил цял час за смяната на акумулатор пред стреснатия поглед на бъдещата тъща. След този случай отказвал да се запознава с родители и дори зарязал едно от гаджетата си няколко минути преди уговорена вечеря с родителите й. Попитах Николай докога смята да процедира по този начин и той ми отговори, че може би никога няма да превъзмогне този свой страх или поне докато не намери жената, за която си струва да направи тази голяма за него жертва.
Накрая ще споделя моя най-голям ужас. В гимназията се запознах с едно момиче. Тя беше много умна, мила и добра, но честно казано – приличаше на крокодил. Опитах се да отхвърля визията, да гледам духовното, тръпката, отношението, но нищо не ставаше. Виждах големите й зъби и странната й кожа, и всичко в мен застиваше. Това се превърна в мой ужас. Мисълта че тя не изглежда по начина, по който си представях перфектната жена, ме караше да се чувствам жалък и лош, като човек. В момента, няколко години след гимназията, още чувствам вина, че разсъждавам по този начин. Не знам дали някога ще мога да превъзмогна нуждата да търся красива жена, но знам, че мисълта да спя с крокодил ме ужасява. Най-странното е, че преди няколко месеца видях във facebook профила й, че е обвързана и видимо щастлива. А, аз все още съм сам.
Може би желанията, които имаме, се превръщат в наши стени, които не ни позволяват да погледнем извън тях. Защо сме се превърнали в такива търсачи на красотата и дали тя е най-важното?
