Има хора, които те нараняват и хора, които те нараняват.
Има и хора, които могат да те наранят и такива, които ще се опитват. Но няма да успеят… И по средата си ти! Ти и това, което решаваш да бъдеш – наранен или просто себе си.
Една приятелка не спира да повтаря, че никой не може да те засегне, истински, ако се обичаш, приемаш и се чувстваш в хармония със себе си. Може и да звучи наивно, но… Права е!
А колко хора успяват да го постигнат? Колко хора осъзнават, че те и само те са създателите на собствената си реалност? И колко го прилагат на практика? Не знам. Но тъжните лица, които виждам всеки ден не са малко…
Истината е, че трудно можеш да промениш другите или постъпките им. И е безсмислено да опитваш. Има нещо, което е изцяло в твоя власт обаче. И то е, че можеш да промениш начина, по който възприемаш положението.
Това донякъде е свързано и с една друга истина. Не сме безгрешни. И какво от това? Ако не беше така, животът не само нямаше да бъде сладък, той щеше да е безвкусен.
Да, боли, когато грешките на другите удрят нас. Но да ги съдим само заради самата грешка? Съгласете се – малко е тесногръдо. По-важното е какви стават след грешките си.
Порастват ли? Отричат ли? Или изобщо не осъзнават? Това е проблем на другия. Ти можеш само да извлечеш положителното за себе си.
Дали ще избереш търпението, защото си видял, че този, другият, заслужава да бъде в живота ти или ще избереш да продължиш без него, защото си разбрал, че той няма да израсне? Това решение вече зависи и от него… Но ако си си ти, каквото и да се случи, в крайна сметка няма да остане горчилката от нечие предателство, а урокът, който си научил.
