В книгата, озаглавена „Моливът пише със сърцето“, издадена в бивша Югославия, са събрани остроумни детски обяснения на различни думи, в които има огромна вероятност да припознаете себе си преди много години. :)
Беглец – това съм аз, като крадох ягоди и после бях беглец.
Високо и тихо – високото не е тихо, тайните са тихи.
Внук – внук съм аз, когато отида на село.
Войник – войникът е живо същество, което е във войската.
За какво служи внукът? - да се кълнат в него, когато лъжат.
Вълк и лисица – вълкът си мени козината, а лисицата – кокошките.
Вярност – това е, когато се обича някой и се пишат писма.
Глава – всичко, което има шапка е глава.
Гора – гората е половин същество, половин предмет, защото дървото не може да ходи, а листата могат да летят.
За какво служи гората? – никой не смее да влезе в нея.
Долетя – това е, като се качиш на дърво и паднеш отгоре, пък долу твоя родител те пребие, защото си се качвал.
Държава – държавата е, когато моят татко купи билет от лотария.
Изненада – когато дойдат гости и не щат да си идат, тогава най-много се изненадваш.
Изобилие – изобилие е, когато избием на някого нещо от главата.
Изпарявам - когато си без пари, си се изпарил.
Кафе – кафето най-вече го измислят гостите, защото те идват и какво ли не измислят.
Копие – копието е едно стърнище, по което не можеш да ходиш бос.
Крава – има различни крави, така има една крава, която идва винаги, когато имаме гости и иска нещо от мама.
Лакомост – лакомост е, когато някой прегръща някого насила.
Любопитство – това е, когато ми казва мама и ме изпъжда навън.
Люспи – люспите са костите на рибата.
Милосърдие – това е някой, който първо се сърди, пък после се моли.
Молив (Защо моливът е по-добър от писалката?) – писалката пише с мастило, а моливът – със сърцето.
Назидавам – назидавам е когато по-рано си брал ягоди и вече не можеш да береш, защото там има зид.
Начало и край – началото е, когато съм се родил, а край няма.
Немотия – плаче този, който има немотия.
Оздравея – това е, когато хората пият ракия.
Отмъщение – когато на някой човек му потропали на прозореца.
Писмо – това е една залепена хартия, отзад е заострена и в нея има поздрави.
Подлец – това е, като шутираш нещо бос, а то било камък.
Подло – подло е да се пише на стени, че някои се обичат.
Покорност – дето динята има кора.
Правда – правда е, когато пишеш печатни думи.
Разправям се – това е, като си крив нещо и баща ти те изправи.
Рожден ден – на рождения ден се прави торта да ядеш със свещички, само че гостите много я обичат и за теб остава малко.
Смалявам – шофьорът смалява бързината край милицията.
Среда – когато на полицата горе е лукът, долу са картофите, а в средата е сладкото от сливи.
Съжаление - да се качиш на високо дърво и да съжаляваш, защото не смееш да слезеш.
Сърце – сърцето ни служи като се уплашим, да се пипнем за него дали сме живи.
Топка – топката е нещо, което не обича тръните.
Тъга – когато учителката те сложи на първия ред и всички те дърпат, а не знаеш кой е.
Тъжно – тъжно е, че има някои къдрави.
Усамотен – когато никому не смееш да кажеш една тайна.
Храброст – храброст е паметник на улицата.
Кой е храбър? – един, когото ударих с летва и летвата се спука.
Как се става храбър? – когато някой ти каже "Знаеш ли кой съм аз?".
