Дните са дълги, а годините – кратки

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
Из мрежата

Днес попаднах на една история, която ме разплака. Сещате се, това е онези моменти, в които най-наивното и най-дребно нещо, може да те накара да избухнеш в сълзи или да те усмихне за дни. Ето, какво ме разстрои.

Едно време, но не много отдавна, дъщеря ми беше още малка, за да ходи сама на училище. Затова се возихме на градския автобус. Всяка сутрин я теглих със себе си по улицата към спирката на автобуса. Всяка сутрин гледах нетърпеливо дали идва автобуса, докато тя в захлас гледаше съкровищата на витрината на магазина. Принципно возенето с автобуса не ми пречеше, но дните, в които не се налагаше да го правя, бяха като награда за мен.

С облегчение си мислих: „Оф, днес няма да се возим на автобуса. Докато една сутрин:
„Виж, мамо, виж! Куче!“ - възкликна тя, докато сочеше с пръст през прозореца към едно обикновено куче на каишка.
Тогава изведнъж ми просветна. Возенето на автобуса! Това е! Това е родителството. Това е детството на скъпоценното ми момиченце. Това е самият живот. Един ден, може би не чак толкова далеч, повече няма да се возим заедно на автобуса. А аз пропилявах това време. От тогава насам всяка сутрин си мисля: „Благодаря! Още един ден, в който ще се возим заедно.“ Вече малкото ми момиченце е голямо и изминаваме десетте пресечки до училището й пеша. Тя все още ме държи за ръка, но знам, че това няма да продължи дълго.
Онзи ден я попитах: „Помниш ли как се возихме двете на автобуса?“.
„Помня“ - каза тя. „Обичах да се возим заедно.“ „Също и аз“ - казах в отговор.

Дните са дълги, а годините - минават бързо!

Животът е изпълнен с подобни моменти, които са горчиво-сладки. Когато се замислим, че живота ни е изпълнен с преходност, сме по-способни да оценим и да се насладим на моментите, които неизбежно ще отминат. Но винаги когато се връщаме към тях можем да се изпълним с онова чувство, което придава пълнота на изживените дни.

Аз все още нямам деца, но отлично помня как моят баща ме водеше на училище. После как пътувахме заедно с колата из градовете за кандидат-студентските ми изпити. Помня и прикритата тъга в очите му, когато се изнесох от вкъщи. Помня как щяла нощ плака и разказва истории от детството ни, когато сестра ми роди. Сега аз плача, защото знам, че същото очаква и мен някой ден...дай Боже!


 

Коментари към "Дните са дълги, а годините – кратки":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg