Живеем в модерни времена, свободни времена… И като че ли станахме зависими от това да си доказваме, че сме в крак с тях. Дори любовта оковахме във веригите на модерната „свобода”…
„Единствена в сърцето му, поредната в леглото му” – това се превърна в много актуално и много удобно клише. Да, клише е! Защото - да не се лъжем. Полигамната моногамия я е имало и преди. Има я и сега. Но далеч по-афиширана, далеч по „модерна” и респективно – един чудесен начин да демонстрираш пред света колко си „освободен” и колко „високо” над нещата можеш да се издигнеш.
„Ти си кралицата, но ще бъда с още много принцеси” – се пееше в една песен. Хм, колко познато. Чувала съм не един мъж да ми обяснява за разликата между истинската любов и физическото привличане. Чувала съм и приятелки да се успокояват с мисълта, че мъжете са си такива – със слаби ангели. Слушала съм разказите за физическите изневери на моя близка. Лудо влюбена в един мъж, търсеща разнообразие в други мъже. И „радвайки” му се с горчиви сълзи, пролени за Единствения, докато е в прегръдките на поредния….
И на фона на всичко това вътре в мен винаги е отеквал един, единствен въпрос. Нима имаме нужда от периодично плътско доказателство, че духовно и емоционално принадлежим на един човек?
Нещо не ми се връзва. Доказателство – да, може би! Не отричам идеята, че понякога трябва да сравниш, за да осъзнаеш любовта. Но когато имаш нужда да сравняваш и да сравняваш, и да сравняваш… Постоянно? Сори, но това не ми прилича на любов. Може би е обич, ако с „Единствения” наистина имате силна връзка. Но любовта, аз не я разбирам така. Тя няма слаби ангели и няма нужда от плътски доказателства. Истинската любов е над тези неща. Или ако изпадне в криза - веднъж, два пъти, тя намира сили да се изправи и да не допусне да се подхлъзне отново.
Ако не можеш да откриеш баланса между физическото и духовното с определен човек, по-добре се замисли. Заслужава ли си да лъжеш себе си и него, че това между вас е любов?
