Не обичам сватбите. Просто не мога да си се представя вярна на един мъж, на една печка, на един обет. От мен нито би излязла домакиня, нито пък съпруга.
Глупости! Кого заблуждавам? Винаги съм си мечтала да се видя облечена в бяла рокля. Не, че съм девица и не, че съм вярваща. Просто хората любопитстват какво е да правиш секс едновременно с Мадона и Стиви Уондър (Гадост! Гадост! Гадост!), дали има живот и след смъртта, а аз просто искам да се видя като булка.
Наскоро се видях с една приятелка. С гаджето си живеят заедно от 4 години. Преди време той й подари изненадата на живота й: 7-дневен круиз. С 5-звезден кораб. Няколко дни по-късно, докато си чистела, тя намерила годежен пръстен. Сега знае, че наближат ли Казабланка, той ще й предложи. Вълнува ли се? Разбира се! Но дали се вълнува повече, че вече си е харесала и роклята, или се вълнува, че ще види Африка, така и не разбрах. Но тя заслужава и двете. Бяла принцеса, пътуваща към страната на неограничените нефтени възможности. Стига да измисли как да реагира, когато той й предложи. Или ако той не й предложи. Мъжете не винаги имат кураж да се отдадат само на една жена.
Дали искам да се видя като булка ли? Разбира се. Дали държа на Казабланка? Не, това не е моята мечта и не искам аз да я изживявам. Просто не мога да си се представя като домакиня. Защо една рокля върви с толкова много задължения и обещания?
