Ние, жените, сме нерешителни създания. Трудно избираме, дълго се колебаем и рядко сме доволни от избора си. Важи най-вече когато се омъжваме и при сезонните намаления. Истината обаче е, че няма за какво да се косим, защото за когото и да се омъжим, след 10 години ще съжаляваме.
При господата този въпрос не стои съвсем по-различно. И те избират трудно, а след като се уверят, че нямат повече избор, надяват халката и проклинат старостта. Ето какво минава през списъка с желания на един средностатистически господин.
„Когато бях на 16 г., си мечтаех да си имам гадже. На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче. На 21 си намерих.
Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най- малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а от време на време заплашваше, че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих.
Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея.
Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мен и ми взе всичко, което имах. Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче... с големи цици.“
