Мъжете били такива, онакива, неверници, лъжци… Няма такова нещо, мъжете са си наред, ние сме мрънкащи и досадни. И точно това кара господата да кръшкат. Ако вие живеехте с мъж, който страда от перманентен главобол, оплаква се от всичко и не спира да ходи подир вас, щяхте ли да сте щастливи? А защо лъжат ли? Защо са благородни и не могат ви кажат, че им идва да ви побутнат леко, докато простирате. Така че, оставете щипките и прането за малко и вижте тази история. И не стойте близо до перваза!
„Жената се прибрала по-рано вкъщи и заварила мъжа си в леглото с привлекателна млада особа. Тя била толкова потресена, че първо се разплакала, а после се нахвърлила върху му:
- Ах, ти, неблагодарно прасе! Как посмя да постъпиш така с мен, вярната съпруга и майка на твоите деца?! Край, отивам си! И незабавно искам развод!
- Почакай минутка, любима, мога да ти обясня всичко - помолил мъжът.
- Добре, но имай предвид, че това е последното, което съм готова да чуя от теб.
- Канех се да вляза в колата, за да се прибера вкъщи, когато тази млада жена се приближи и ме помоли да я откарам. Изглеждаше толкова беззащитна и нещастна, че я съжалих и я взех в колата. По пътя обърнах внимание, колко е слаба, мръсна и зле облечена. Освен това тя каза, че три дни нищо не е яла. От състрадание я доведох у нас и й дадох топъл шоколад, този, който ти отказа, защото си пълнеела от него. Тя го изпи на един дъх.
Беше мръсна и й предложих да вземе вана.
Докато се къпеше, пъхнах дрехите й в пералнята и се зачудих, какво да й предложа да облече. Дадох марковите дънки, които не си обувала от три години, защото ти били отеснели. Дадох й също и бельото, което ти подарих за годишнината от сватбата, но ти отказа да носиш, оправдавайки се с лошия ми вкус. Намерих и секси блузката, коледен подарък от сестра ми, която не си обличала въобще, за да й правиш напук. Накрая й дадох чифт скъпи бутикови обувки, които нито веднъж не си обувала, защото колежката в службата имала точно същите.
Съпругът си поел дъх и продължил:
- Жената ми беше изключително благодарна за вниманието и грижата. На вратата се обърна и ме попита със сълзи на очи:"Извинете, а има ли още нещо, което съпругата Ви вече не използва?".
