Този казус с изневярата наистина е вечен и май винаги ще си остане неразрешен. Наскоро го разисквах с две приятелки – едната, твърдо убедена, че тя е нормална и не пречи на любовта, а другата тотално против нея с твърдото становище, че ако й се случи – това ще е краят! Къде е истината? Не знам. Но знам едно – и добрите момичета понякога залитат встрани. Ето един пример, на който попаднах в blog.bg.
"Да, тате, да… Браво - на татко момчето… Как върви мача? Еее, добре! Айде, ще се чуем след малко пак" - той затваря телефона и прегръща младото си гадже.
Офф..какво правя аз тука, запитах се в онзи момент. Абсурдно е. Тоя селяк ми е толкова противен. И яхтата, и веселата компания, и прохладата от плуването - всичко ми се отщя. Сега… в крайна сметка аз бях приятелката на приятелката на Любовницата... Откъде накъде аз пък трябва да имам гузна съвест?А защо да нямам гузна съвест, след като ставам съучастник в нещо толкова грозно?
Добре де… ами жена му на този хубавец? Сигурна съм, че знае… Защо го търпи, защо прощава? Заради децата ли е? Заради парите му ли е? Заради слабохарактерност ли е? Заради мъдрост ли е? В името на семейството ли е?
.............
Получавам смс.
"Забрави ли ме...:)" - трепна ми нещо.
"Мъча се да те забравя. Не съм свободна, знаеш"
.......................
Замислих се над лицемерието.
Имах си сериозен приятел, обаче се заиграх с друг. Отидох далеч във флирта си и дори хлътнах по другия. Не гледах гаджето си със същите очи. Този, другият, ми даваше една стотна от това, което приятелят ми, но… Тази стотна беше черешката на тортата, върховната наслада. Кой казва, че само мъжете мислят с „онази си работа”?
Никога не ми се беше случвало преди. Спомням си колко години наред… разпалено… от както се помнех, оплювах изневярата и изневеряващите.
Ето, Господ ме подложи и мен и големите ми принципи на изпит. Провалих се.
Гледах замислено телефона си.
- Да се изкъпем?
- Не, стига толкова. Мисля да правя само слънчеви бани... Този селяк наистина ми беше гаден - не стига, че си има Любовницата, ами и закача всичко женско де що мърда.
.........
Една прелюбодейка осъжда прелюбодеец.
Хората сме жалки същества.
Все си мислим, че сме ПО-ДОБРИ от онези, които заклеймяваме…
В онзи момент си помислих, че толкова ненавиждам този боклук, просто защото в него виждам онова, което мразя, но на което съм способна.
Уплаших се.
Няколко месеца по- късно разбрах обаче, че има разлика между нас. Една коренна, съществена разлика.
Достигнах до успокояващя извод, след като се сетих, че аз малко по-късно след онзи смс на яхтата, напуснах тогавашното си гадже и се отдадох на Божествената Любов с тръпката си... Божеството на любовта се принизи след появата на първите битовизми и проблясъка, че аз с този мъж не мога да имам едно общо ежедневие - много сме различни.
А онзи с Любовницата ли? Е, той продължаваше да разиграва жена си и децата си и да се връща при тях с чиста съвест, всеки път, след като е мърсувал с часове с държанката си.
Ето че сама се убедих с годините, че изневярата все пак може да седиференцира и категоризира:
- на такава, която е съпроводена с множество двойни игри, лъжи, обиди....и е наистина унижаваща;
- и на такава, която се случва, без и ти да се усетиш кога, която идва тогава, когато искрата е по-силна от топлината на общото семейно (или несемейно) огнище, тогава, когато искаш да полудееш, изморен от навика, тогава, когато, изхабен от контрола, който си налагаш, просто решаваш да не играеш по правилата.
Има изневяра като бич и изневяра като кибритена клечка.
И двете са простими, но и двете могат да не бъдат простени - това от какъв тип е тази, на която сте попаднали вие - решавате вие, само и единствено вие.
Онова пък, което аз научих от цялата тази ситуация, в която попаднах е, че аз самата съм готова да простя плитката изневяра... Защото видях, че съм способна да я направя и аз... Като цяло съм моногамна и принципна, нооо…
Никога не казвай никога.
Мъдростта на опита винаги тържествува над човешката самонадеяност.
