Седим си с момичетата, наливаме се с вино и се надъхваме една друга колко сме си самодостатъчни. Дрън, дрън, общо взето! Но както винаги се получава, на втората бутилка, съвсем трезво отсъждаме: „Абе, не може без мъже и това си е!“
Не можем без мъже, също толкова, колкото един уважаващ корема си селянин, не може без прасе. Така е, мацки, прасето и мъжът цапат, вдигат шум и ако не им чистиш, миришат, но в крайна сметка са си голяма благина. И по този повод, реших да ви споделя една забавна история за мъжете и тяхната времетрайност.
„Една жена имала настенен шкаф, на който внезапно, без да обявява война, паднала вратичката. Жената положила усилия да реши проблема със собствените си ръце и а-ха да успее, но този път вероломната вратичка действала целенасочено. Цицина на челото, световъртеж, колекцията от вазички - разбита, а вратичката самодоволно се простряла насред коридора. Въобще, на жената много и се приискало да се обеси. Но тя не търсела леки пътища. Затова намерила телефонния номер в интернет и се обадила на "Мъже почасово". Разказала за коварството на предметите в домакинството си. "Почасовият мъж" подишал тежко в слушалката и се поинтересувал с какво може да е от помощ.
-Как с какво?! - удивила се жената. - С ремонт! Запишете адреса.
Мъжът въздъхнал тежко, но все пак записал адреса.
В шест и половина на вратата позвънил брадясал мачо и попитал намръщено:
-Какво да правя?
Домакинята се зарадвала:
-Вие сте майстор? Супер! Всичко! Казанчето в тоалетната тече, кранчето в кухнята плюе като бясно, розетката искри, крушката изгоря, а аз даже не успях да я отвия ... Боже, как ми провървя с Вас! А може и огледалото да монтирате на стената ... Може ли, а?
Мачото с поглед дал да се разбере, че предпочита да му дадат простор за действие. Усмирил казанчето и кранчето, сменил крушката, поправил розетката,окачил огледалото, даже преместил и скрина. Накрая попитал:
-Къде е вратичката?
-Вратите още се държат. Благодаря Ви, много Ви благодаря! Най-накрая проклетият домоуправител да си свърши работата. Колко Ви дължа?
-Какво значи "държат се"? А тази на настенния шкаф? Сама помолихте за нея!
-Аз съм молила? Че аз въобще нямам такъв шкаф. Вас домоуправителят ли Ви прати? Не се приближавайте, ще крещя! Вие какво, да не сте някакъв маниак?!
-Девойко, не правете цирк! Звъните неизвестно кому, искате непонятно какво и аз като последния глупак си казвам: "Е, добре, жената е самотна и има нужда от помощ. Не е далеч, само през един блок. Да направя едно добро дело!" А Вие сега за някакви маниаци! Аз съм лекар, не маниак на повикване! Върви, че прави добро после!
-О! - казала рижата домакиня и смешно смръщила луничавото си носле.- Но аз никъде не съм звъняла, кълна се! Да не сте объркали нещо? ... №68? Не, тук е №168. Боже, колко неудобно се получи! Да Ви поканя на вечеря? Трябва някак да Ви се реванширам! Или ще идете и в №68?
Мачото замълчал, вгледал се в девойката и накрая казал:
-Да не превръщаме благотворителността в рутина! За вечеря е пилето, което догаря в кухнята ли?
А жената от №68, след като и писнало да наднича през шпионката, отново позвънила на "Мъже почасово" и ги започнала с "Вие съвест имате ли?" и "Колко може да се чака?". В отговор на гневната и тирада отсреща се чуло:
-За първи път разговарям с Вас! Откъде да знам на кого сте звъняла? Да, нормален съм - и със слуха, и с главата! Ще продължавате да крещите или да ви записвам? За събота, за следващата. Вижте какво, намерете си собствен мъж и на него нареждайте какво и кога да прави, скандалджийка такава!
И треснали слушалката.
А жената ритнала вратичката с всичката си злоба и се разридала.
Късно вечерта позвънила на бившия си мъж, който по подразбиране би трябвало да е за цял живот, но се получило така, че на фона на живота бил само за час. Хлипайки, несвързано му разказала за вратичката. И че не и е нужен за век - живяла е толкова време без него, ще преживее и още. Но точно в момента не издържа да е сама. И вратичката няма нищо общо. Абсолютно нищо общо!
След една година, излизайки от гражданското, жената прошепнала на настоящия си бивш мъж:
-Виждаш ли онази двойка там, якият мъж и рижото момиче? Това е нашият кардиохирург. Утре ще кажа на момичетата да не се надяват! Вързаха го момчето!“
