Моят татко, когато бях на...
4 години:
Моят татко може всичко! Той е най-силният и най-умният. Това, което казва е самата истина и никога не се съмнявам в това...
5 години:
Моят татко знае страшно много! Няма въпрос, на който да не намира отговор. Винаги има търпението да ми обяснява заплетените отговори така, че аз да ги разбера...
6 години:
Моят татко е по-умен от твоя! Готов съм дори да сбия, за да го докажа...
8 години:
Моят татко май не знае съвсем всичко...
10 години:
В онези толкова далечни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста по-различни. Това, което харесваме сега с приятелите ми, никак не му е ясно и понятно...
12 години:
Е, естествено моят татко не разбира нищо от тези неща. Пък и вече е твърде стар, за да си спомня детството...
15 години:
Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден...
20 години:
Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица...
25 години:
Татко май доста разбира от някои неща. Но то си е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго...
30 години:
Може би трябва да се посъветвам с татко. В края на краищата, той е човек с опит, макар аз да съм повече в час с нещата...
35 години:
Нищо няма да предприема, без да съм го обсъдил с татко...
40 години:
Чудя се как ли се е справял татко? Като го гледах отстрани и през ум не ми е минавало, че животът е толкова заплетен...
50 години:
Всичко бих дал татко да е тук сега, за да обсъдя въпроса с него...
Обичам те, татко!
Автор: Ан Ландърс
