Никога не съм разбирала хората, които си простират прането по цветове, модел и предназначение. Блузите най-отпред, после дънките (тъмни, по-светли, най-светли) и най-отзад чорапите и бельото. Като погледнеш такъв простор, да се чудиш това дом ли е или новооткрит магазин за втора употреба!
Също толкова не разбирам и манията да изтеглиш кредит, който идея си нямаш как ще погасиш, за да облепиш апартамента си с мрамор и да си купиш супер гъзарско домашно кино.
Онзи ден типично по женски, спретнах невероятна закуска на моя човек - солен скандал с гарнитура шамари. Бяхме тръгнали на разходка! Казвам „бяхме”, не заради друго, а защото тичането по стълбите във входа, не го броя за разходка.
Всичко приключи, или по-точно започна, още на вратата, когато погледът ми неволно срещна обувките на моя приятел. Кроки! За тези, които не са запознати с последния писък на модата, това са гумени галоши с дупки, които в момента са страшен хит.
Колкото и широко скроен човек да съм, така и не можах да свикна с тази мода. Да излезе с мен, с тези галоши? Абсурд! Колкото и да се опитваше да ми обясни, че с кецове му е топло, аз не и не. Казвам си, ще търпиш, мамка ти! И на мен не ми е готино да се правя на Ивет Лалова всяка сутрин на трамвайната спирка, с 10 сантиметрови токчета, но…
Както и да е! След като нарязах крокитата на парчета и ги изхвърлих в кофата, седнах спокойна на дивана и се замислих. Уж твърдя, че типично българската черта „Какво ще кажат другите”, не важи за мен, а точно преди 10 минути обрекох приятеля си на потни крака и себе си на подлютени очи?!
Странно нещо сме българите! Ще висим като маймуни по балконите си, за да подредим прането, ще гладуваме, за да си изплащаме безсмислените кредити, ще си чупим краката и ще се варим в собствен сос, само и само да не ни се смеят хората! Тук поговорката „Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле!”, по-скоро трябва да звучи: „Не е важно на мен да ми е добре, важно е Вуте да ми вика „Евала!”
За всичко са виновни бабите и тяхното търпение за хубост! Но у нас ще продължава да е по-важно как изглеждаш, отколкото как се чувстваш, докато не спрем да зяпаме в чуждата паница и не се научим да се наслаждаваме на съдържанието на своята!
