Често се отчайвам! Казвам си: „Край! Повече не мога!“ Може би не съм способна, може би не съм от хората, които умеят да постигат... Но точно тази мисъл винаги ме е спирала да се откажа наистина. И точно, когато си мисля, че съм достигнала собствения си предел, разбирам, че човек може да понесе много повече, отколкото някога си е мислел, че може. На това аз казвам – страх от собствената мощ. И по този повод искам да ви споделя едни думи на Нелсън Мандела.
„Нашият най-дълбок страх е, че не сме достатъчно добри, че не сме способни. Всъщност, ние се страхуваме от собствената си мощ, защото е безгранична.
Не тъмнината ни плаши. Страхуваме се от светлината, която носим в себе си. Въпросът, който най-често си задаваме, е: кой съм аз, че да светя, да блестя, да съм величествен, гениален, талантлив, легендарен… Ние знаем какви не трябва да бъдем, но не знаем кои сме всъщност.
Ние сме деца на Бога. Нашата позиция “Аз съм нищо” не е от полза нито за нас, нито за света. Няма нищо достойно в това да се свиваме, за да бъдем нищожни, и по този начин да вярваме, че другите се чувстват добре, като им спестяваме неудобството да съжителстват с големи хора.
Ние носим у себе си Славата Божия и сме родени, за да се прояви тя чрез нас.
Ако позволим на светлината, която носим у себе си, да засияе, ще позволим и на другите да направят същото.
Ако се освободим от страховете си, ще освободим и другите от техните страхове!“
