За шоколадово-компютърните потребности на децата

Аз никога нямах време да се занимавам със собствените си деца. Работа, кариера, личен живот.
 
Но моите деца не се нуждаеха от нищо. Имах средства да им удовлетворя техните шоколадово-компютърни потребности. Затварях си очите пред техните недостатъци, а те ми прощаваха моето отсъствие и това, че не им обръщах внимание.
 
Но ласкавото училищно детство бързо свърши. Настъпи сложният период на пубертета. Първите взаимни обвинения, първите истински чувства. Аз направих ужасно откритие: моите деца са израснали без любов. Малко съм се занимавала с тяхното възпитание, не пресичах техните лоши постъпки и не съм ги научила да различават доброто от злото.
 
След поредното недоразумение аз стоях в кухнята, чистех лук и сълзите се стичаха по очите ми. Влезе майка ми:
 
-Ти защо плачеш?
 
Ами знаеш ли, попаднах на един лютив лук. А пък има такива сортове, от които не се плаче.
 
-Най-вероятно малко са го поливали.
 
Разбрах нещо много важно – ако децата се поливат малко в детството, когато пораснат ще станат причина други да плачат.